Определение № 568 от 26.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 787/2011 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Н. С.-постоянен синдик на [фирма]/в несъстоятелност/ със седалище [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат Зл.Ж. от АК-В. срещу решението на Варненския апелативен съд № 84/21.04.2011 год., постановено по в.т.дело № 51/2011 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 526/15.11.2010 год. по гр.дело № 910/2010 год. апелативният съд е решил спора по същество като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ за прогласяване нищожността на извършените след началната дата на неплатежоспособността плащания на обща стойност 70 302,08 лева от обявеното в несъстоятелност дружество на [фирма] със седалище в [населено място] за извършени услуги по договор за приемане, отвеждане и почистване на отпадните води. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в противоречие с нормата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и постоянната съдебна практика на ВКС апелативният съд е отхвърлил предявеният иск с погрешния извод, че липсва противоправност в поведението на длъжника, тъй като макар извършени след датата на неплатежоспособност процесните плащания са обусловени от производствена необходимост за продължаване дейността на предприятието и не увреждат интересите на останалите кредитори на обявеното в несъстоятелност търговско дружество. В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Излага становище, че въззивният съд се е произнесъл по релевантния за спора материалноправен въпрос свързан с приложението на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, въвеждайки освен факта на плащането и допълнителни елементи към законовия фактически състав като противоправност в поведението на длъжника с цел увреждане на останалите кредитори на несъстоятелността. Навежда доводи за противоречие на обжалваното решение с постоянната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в приложените към жалбата четири решения на Търговска колегия, както следва: р.№ 68/30.06.2010 год. по т.дело № 933/2009 год. на І т.о.; р.№ 9/01.02.2010 год. по т.дело № 536/2009 год. на І т.о.; р.№ 402/01.07.2008 год. по т.дело № 115/2008 год. на І т.о. и р.№ 114/03.08.2009 год. по т.дело № 644/2008 год. на ІІ т.о.-последните три постановени по реда на чл.290 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] със седалище в [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение апелативният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от синдика на обявеното в несъстоятелност търговско дружество [фирма] иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ за прогласяване нищожността на извършените след началната дата на неплатежоспособност плащания към „В и К” в размер общо на сумата 70 302,08 лева, представляващи стойност на извършени услуги по сключен договор за отвеждане на отпадни води. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че всички плащания по процесните фактури са законосъобразни, извършени са поради производствена необходимост като текущи разходи, за да не спре дейността на предприятието. Затова като критерий за основателност на предявения иск следва да бъде преценката платил ли е длъжникът предпочитателно с цел увреждане на всички останали кредитори на несъстоятелността. Въззивното решение съдържа произнасяне по съществен за изхода на спора материалноправен въпрос, свързан с предпоставките за уважаване на иска по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и необходимостта от въвеждане на допълнителни критерии като елементи на фактическия състав – противоправност в поведението на длъжника и увреждане на кредиторите на несъстоятелността. Така поставеният материалноправен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС, изразена в приложените към касационната жалба съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, която е в смисъл, че всяко изпълнение на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността до откриване на производството по несъстоятелност уврежда кредиторите и законът изрично прогласява нищожността му, без да го поставя в зависимост от начина на изпълнението, естеството на самата сделка и поведението на длъжника. По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ, тъй като делото се води за попълване масата на несъстоятелността, държавна такса не се дължи предварително. Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд