Определение № 5872 от 16.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1631/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. Д., подадена чрез адв. Е. М., против въззивно решение № 254/19.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 404/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 250/30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 628/2022 г. на Окръжен съд - Русе, с което е развален ,по предявения от Ц. Д. С., починала на 22.06.2022 г. и заместена в хода на процеса от правоприемника си С. Б. С., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, сключения между Ц. Д. С. и М. С. Д. договор от 30.12.2015 г., обективиран в нотариален акт вх. рег. № 18430/30.12.2015 г., акт № 128, том 47, дело № 9483 на СВ - Русе за прехвърляне на собствените на Ц. Д. С. 16/18 ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*.*.*.*, с адрес: гр. Русе, [улица], ет. 7, ап. 5, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *.*.* с предназначение: жилище, с площ от 51.83 кв. м., с прилежащи части: изба № 30 и 1,75 % ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *.*.*.*.*, *.*.*.*.*, под обекта: *.*.*.*.*, над обекта: няма, срещу задължението на М. С. Д. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, до края на живота й, поради неизпълнение на поетите договорни задължения от М. С. Д.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи свои собствени мотиви по предмета на спора с оглед нормите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК?“; 2. „За правомощията на въззивната инстанция да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване?“ и 3. „Нищожно ли е нотариално завещание на основание чл. 42, буква „б“ от ЗН, във връзка с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗН, поради неспазена форма, ако единият от инструментарните свидетели заявява в съдебно заседание, че изобщо не знае за наличието на нотариално завещание и не знае на кого починалата е завещала имуществото си?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с приетото в ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, вторият въпрос с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК а третият въпрос с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 135/14.02.2019 г. по гр. д. № 3188/2017 г. на ВКС, II г. о. и решение № 128/28.02.2024 г. по гр. д. № 1522/2023 г. на ВКС, II г. о. В касационната жалба поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба С. Б. С., чрез адв. М. Б., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че ищцата С. Б. С. се легитимира по делото, като универсален наследник по завещание на Ц. Д. С. въз основа на приложено по делото валидно нотариално завещание от 14.02.2022 г., като е изложил подробни мотиви за неоснователност на наведените от ответницата М. С. Д. възражения за недействителност на завещанието. Посочил е, че между първоначалната ищца и ответницата е сключен алеаторен договор, при който едната страна прехвърля на другата правото на собственост върху идеални части от недвижимия си имот, а приобритателят се задължава да гледа и издържа прехвърлителя „като й осигури нормален и спокоен живот, такъв какъвто е водила до сега, докато е жива“. След като на 30.12.2015 г. Ц. С. прехвърлила на М. С. собствеността до 2021 г. взаимоотношенията между страните били нормални, а задълженията по договора за издръжка и гледане били изпълнявани от страна на ответницата С. /св. В., св. К., св. П., св. Ц., св. М./. След този период обаче ответницата С. не е изпълнявала задълженията си по договора. Неизпълнението на задълженията по договора от страна на ответницата е съществено и значително, което обосновава основателност на иска за разваляне на договора с правно основание чл. 87, ал. 3 ГПК. От показанията на разпитаните свидетели/ св. К., св. М., св. Б., св. П., св. П., св. П., св. В., св. Ц./ е установено, че ответницата през последните години /след 2021 г./ не е изпълнявала задълженията си по договора, с който й е прехвърлен имот, срещу гледане и издръжка. Макар и да посещавала прехвърлителката, това е ставало епизодично, тъй като тя не била допускана. Нещо повече синът на ответницата установява, че след конфликта през 2021 г. и изпратеното писмо от майка му до прехвърлителката, отношенията били прекъснати, а майка му спряла да ходи при „баба му“. В този период обаче здравословното състояние на прехвърлителката значително се влошило и след определен период, в който била гледана и обслужвана от трети лица, била настанена в дом за стари хора, където починала. В този период тя се обръщала за съдействие единствено към „внучката си“ С. С., която я обгрижвала, в смисъл на осигуряване на медицински прегледи, закупуване и контрол на приема на лекарства, оформяне на документи за постъпване в ДСХ и пр., помощ при къпане и обличане, осигуряване на декубитален дюшек, търсене на нов болногледач след заявлението на св. П., че се отказва и пр., като Д. се обръщала към „внучката си“ за всеки възникнал в ежедневието й проблем /св. П., св. Б., св. П., св. М. и св. К., както и писмени доказателства/. Ответницата, след средата на 2021 г., не е изпълнявала поетите задължения по договора за гледане и издръжка (освен частично задължението си за издръжка), като не е престирала на прехвърлителката дължимата грижа по договора - лично или чрез трето лице, нито е предприела мерки да иска от съда трансформиране на натуралните си задължения в паричен еквивалент, съгласно чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД. След като целият имот се прехвърля за минали и бъдещи грижи, неизпълнението има за последица разваляне на целия договор и за целия предмет, защото именно предметът и крайната цел обособяват двата вида грижи във времето на алеаторния договор. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Изложените от касатора съображения, че въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и липса на обоснованост на правните изводи на съда не могат да обусловят очевидна неправилност. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Поставените от касатора в изложението въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е решен от въззивния съд при съобразяване задължителната практика на ВКС, включително и посочените от касатора актове, съгласно която съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да мотивира решението си като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по доводите и възраженията на страните в рамките на въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, поради което този въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване на решението. Вторият и третият въпроси за задължението на съда да следи служебно, без да е въведено възражение от страните за пороци, обуславящи нищожност на завещанието и за установеното от показанията на така наречения инструментарен свидетел, не отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По втория въпрос касаторът посочва, че възраженията му не са били в насока оспорване на съдържание или авторство на завещанието, както е възприел въззивния съд, а в насока установяване на нищожност, поради неспазване на формата за действителност – нарушение на императивните норми на чл. 42, буква „б“ във връзка с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗН. Видно от съдържанието на мотивите на съдебното решение, въззивният съд е разгледал всички наведени от ответницата възражения за нищожност на завещанието. Изложил е мотиви, че не са нарушени изискванията на чл. 24, ал. 1 и 2 ЗН за да се приеме, че нотариалното завещание е нищожно. Завещанието е извършено от нотариус в присъствието на двама свидетели. В същото е изявена волята на завещателя, записана е изявената воля от нотариуса, прочетено е записаното, отбелязани са изпълнените формалности и подписването на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса. От събраните по делото доказателства не се установява противното. Главното и пълно доказване в случая, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, е в тежест на направилия възражението ответник, но не са установени доказателства в подкрепа на твърденията му. Не се установяват и твърдените пороци за липса на подпис от завещателката. Ц. Д. С. е подписала завещанието, съобразно изискванията на чл. 579, ал. 2 във вр. с чл. 189 ГПК. Показанията на св. Й. П., че не си спомня не опровергават факта, че подписът й стои върху нотариалното завещание. Третият въпрос по съществото си е несъгласие с приетата за установена фактическа обстановка, вследствие непрецизен анализ на доказателствата. Това оплакване е касационно основание, което не подлежи на преценка в стадия на селектиране на касационните жалби. Съобразно изложеното, не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора касаторът дължи на ответника по касационната жалба разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1 и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Размерът на възнаграждението се определя от съда. Доколкото адвокат М. Б. е подала отговор на касационна жалба с изложение на основания за допускане на касационно обжалване, без процесуално представителство на ответника по касационната жалба в открито съдебно заседание дължимото й се адвокатско възнаграждение е 450 лева, платимо от касатора М. С. Д.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.