Определение № 1330 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4252/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. К. К. и Д. Н. К. срещу решение № 448 от 27.07.2022 г. по в.гр.д.№ 167 от 2022 г. на Благоевградския окръжен съд, втори въззивен граждански състав в частта му, с която е потвърдено решение № 905996 от 31.12.2021 г. по гр.д.№ 1296 от 2020 г. на Благоевградския районен съд за уважаване на предявения от Л. Д. А. срещу касаторите иск по чл.108 ЗС за 248/1234 ид.ч. от имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] в неговата установителна част и в неговата осъдителна част само до 180/1234 ид.ч.

В жалбата се твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши пълна и цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал, който има значение за поставения за решаване правен спор и да изложи мотиви по отношение на установените по делото факти и обстоятелства ?; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, касаещи установяване на правото на собственост върху процесния имот, включително и когато първоинстанционното решение не съдържа мотиви по отношение на направените възражения и оспорвания на документа за собственост на праводателя на ищцата ?; Следва ли съдът да изложи подробни мотиви за това по какъв начин е изчислил площта на имота, която ползват ответниците, когато по делото не са събрани доказателства за точния размер на тази площ ? По тази група въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 34 от 08.06.2022 г. по гр.д.№ 2447 от 2021 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 40 от 04.05.2022 г. по гр.д.№ 2583 от 2021 г. наа ВКС, ГК, II г.о., решение № 27 от 30.03.2022 г. по гр.д.№ 2741 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.

2. Прилага ли се правилото на чл.15, ал.3 от Закона за собствеността /отм./ в случаите, когато правото на строеж върху държавна земя е учредено преди изменението на чл.15 ЗС с ДВ бр.87 от 1974 г. и ако се прилага- правото на ползване на незастроената част от държавната земя запазва ли се за наследниците на първоначалните суперфициари, съответно техните правоприемници ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 307 от 13.03.2019 г. по гр.д.№ 3844 от 20117 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 217 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 1368 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о.и решение № 59 от 18.06.2018 г. по гр.д.№ 2609 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о.

3. Когато част от имот, върху който държавата е предоставила право на строеж по реда на чл.15 ЗС, се реституира по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, отпада ли правото на суперфициарните собственици /съответно на техни наследници и правоприемници/ по чл.15, ал.3 ЗС /отм./ да ползват цялата незастроена част от този имот ? По тази група въпроси се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор от 02.11.2022 г. ответницата Л. Д. А. оспорва касационната жалба и моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Л. Д. А. срещу Л. К. К. и Д. Н. К. иск по чл.108 ЗС за 248/1234 ид.ч. от имот с идентификатор ....... по кадастралната карта на [населено място] в неговата установителна част, а в неговата осъдителна част само до 180/1234 ид.ч., въззивният съд е приел, че ищцата е придобила по договор за дарение от 10.08.2007 г. от дядо си Г. А. Д. 1/3 ид.ч. от имот с идентификатор ....., който понастоящем е част от имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място]. От своя страна дядо й е придобил тази част от имота на основание решение № 316 от 26.02.2001 г. по адм.д.№ 286 от 1999 г. на Благоевградския окръжен съд за отмяна на отчуждаване на основание чл.2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др.

За неоснователно е прието оплакването на въззивниците, че получения по дарение от дядото на ищцата имот не е идентичен с процесния имот с идентификатор ....... Посоченият като предмет на договора за дарение имот с идентификатор ...... е съществувал като самостоятелен имот по кадастралната карта на [населено място] от датата на издаване на заповед за попълване на КККР с него от 2007 г. до отмяната на тази заповед през 2016 г., в който времеви период е реализирана дарствената сделка. С отмяната на посочената заповед от 2007 г. с решение на административния съд имотът се е „върнал“ с графичното отразяване по заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, тоест изцяло в границите на имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място].

За неоснователно е прието и възражението на ответниците по иска и въззивници, че имат право да ползват цялото място като правоприемници на лица, на които държавата е предоставила право на строеж по реда на чл.15 ЗС, тъй като правото на строеж върху държавна земя включва ползването и на незастроената част от земята. Съдът е счел, че това възражение е противопоставимо само на държавата като учредител на правото на строеж, но не и на реституираните собственици, какъвто е праводателят на ищцата. Освен това, съдът е приел, че реституцията е след отмяната на чл.15 ЗС, поради което нямало законови основания реституираните собственици да търпят ограничения на правото си на собственост, породени от правна норма, която не е била действаща към момента на придобиване на собствеността.

Това решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК поради неговата вероятна недопустимост- като постановено по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствена част и петитум по отношение на това за какво конкретно се претендира: за собственост върху реална част с площ от 248 кв.м. от имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] или за 248/1234 ид.ч. от този имот.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение