Определение № 249 от 08.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3989/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 18 от 26.03.2021г. по гр.д.№ 4/2021г. на Габровски окръжен съд, с което е отменено решение № 329 от 23.10.2020г. по гр.д. № 1757/2019г. на Габровски районен съд и е постановено отхвърляне на предявения от ”Булстрой-СМК” АД, ЕИК 107009163, против „Електроразпределение Север” АД ЕИК 104518621 иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ищецът е собственик на обект „Трафопост бетонов силоз”, построен в Поземлен имот с идентификатор 14218.502.755, представляващ сграда с идентификатор 14218.502.755.8, застроена на 79 кв.м. и сграда с идентификатор 14218.502.755.9, застроена на 39 кв.м., двете едноетажни, с предназначение „сграда за енергопроизводство” по КККР на гр. Габрово. Касационната жалба е подадена от ищеца по иска ”Булстрой-СМК” АД. Поддържа се неправилност на решението поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по правните въпроси: 1/ след като въззивният съд не прилага императивна материалноправноправна норма при проверка правилността на първоинстанционното решение и не следи служебно за интереса на някоя от страните по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, може ли да се произнася по доводи, ненаведени от страните, нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба, нито в атакуваното първоинстанционно решение; 2/ след като въззивният съд приема нови фактически положения, длъжен ли е да укаже на страните възможността да предприемат посочване на доказателства, относими към тези нови фактически положения; 3/ при отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и постановяване на ново решение по спора, дължи ли въззивният съд обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията за неоснователно, както и в какво се изразява неправилността на първоинстанционното решение. Изтъква се противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК и с т.19 на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. Ответникът по касационната жалба „Електроразпределение Север” АД в писмения си отговор счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като посочените въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по установителен иск за собственост на две сгради, представляващи енергиен обект - трафопост. Ищецът „Булстрой-СМК" АД счита, че е собственик на процесният трафопост, тъй като е придобил чрез приватизационна сделка по ЗППДОбП/отм./ капитала на „Високо строителство" АД и активите на същото, в които е включен спорния обект. Твърди, че е правоприемник на Държавно строително управление „Общостроителен район"-Габрово, преобразувано в държавна фирма „Янтра"- Габрово, преобразувана в дружество с ограничена отговорност „Високо строителство"-Габрово, а "Високо строителство" ЕООД е преобразувано във „Високо строителство" ЕАД. Процесната сграда е изградена през 1974г. от Държавно строително управление „Общостроителен район"- Габрово; сградата - трафостанция на площадка „Варов и бетонов възел" в кв. "Бойката"е отразена в инвентарната книга на дълготрайните материални активи на ДФ "Янтра" и правоприемниците му; от построяването му обектът винаги служил само и единствено за задоволяване собствените нужди на държавните предприятия, респ. на търговските дружества. Ответникът оспорва иска с твърдения, че ищецът не би могъл изначало да стане собственик на процесния енергиен обект поради наличие на законова забрана, визирайки правната уредба на тези обекти от момента на изграждането до настоящия момент. Счита, че трафопостът, дори да е предоставен за стопанисване и управление на ДФ „Янтра”, не може да премине в собственост на преобразуващото се дружество, а вписването в баланса на дружеството не доказва правото на собственост. Ответникът претендира, че той е собственик на сградата - трафопост. Първоинстанционният съд е уважил иска. Приел е, че процесният енергиен обект се е ползвал за снабдяване с електроенергия само на приватизираното държавно предприятие, не и на други субекти, поради което е включен в предмета на приватизационната сделка, легитимираща ищеца като собственик. Независимо от принципа, че енергийните обекти трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, а ищецът не е такъв, той придобил правото на собственост върху процесния обект, тъй като същият е включен в приватизационен договор по аргумент за обратното от § 67, ал. 9 ПЗР на ЗЕЕЕ/отм./. Разпоредбата на § 4, ал.1 ПЗР на ЗЕ предвижда възможност за лицензираните енергийни предприятия да изкупят енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва са собственост на трети лица. Въззивната инстанция е приела, че изводите на районния съд не кореспондират с доказателствата по делото и е постановила ново решение по същество за отхвърляне на иска. Решаващите съображения, обусловили този изход са следните: На първо място съдът е намерил за недоказано ищецът да е придобил чрез приватизационна сделка по ЗППДОП/отм./ капитала на "Високо строителство" АД, включително активите му. Посочил е, че с решение №346/14.03.2006г. по ф.д.№215/93г. /л.19/ е вписана единствено промяна във фирмата на дружеството от "Високо строителство" АД на "БулстройСМК" АД. Няма данни Държавно строително управление "Общостроителен район"- Габрово да е преобразувано в ДФ "Янтра". От служебно направената справка в Търговския регистър е видно, че с решение №125/23.06.1989г. по ф.д.№124/89г. на ГОС е вписана ДФ "Янтра", като е посочено, че същата се образува на базата на СМК-Габрово /строително монтажен комбинат/, който се прекратява, а ДФ "Янтра" заедно с общинските строителни фирми поема активите и пасивите на прекратената организация по баланса към 30.04.1989г., както и другите права и задължения по разделителен протокол. ДФ "Янтра" е преобразувана с разпореждане №108/27.10.1992г. на МС в еднолични търговски дружества с държавно имущество /л.20/, едно от които е "Високо строителство” ЕООД, което през 1996г. /л.23/ е преобразувано в ЕАД, през 1997г. - в АД, а през 2006г. е вписана промяната във фирменото наименоване на това дружество - на "Булстрой- СМК" АД. Според съда по делото няма данни и не е установена връзка с ДСУ "Общостроителен район"-Габрово нито на ДФ "Янтра", нито на дружеството "Високо строителство", както се твърди в исковата молба. На второ място съдът е изтъкнал, че единствените доказателства, касаещи изграждане на трафопост, са: протокол на приемателна комисия за приемане и въвеждане в експлоатация на "трафостанция СУ" гр. Габрово /л.26/, в който като инвеститор е посочено ДСУ Габрово, а ДСУ "Общостроителен район " - Габрово е главен строител; протокол на приемателна комисия за приемане и въвеждане в действие /л.29/ за оборудване обект "Бетонов възел", в който също е посочен друг инвеститорДСО "Гражданско строителство"- София, а ДСУ "Общостроителен район " - Габрово е отново изпълнител; протокол за приемане на готовия за експлоатация обект трафопост /не се конкретизира трафопоста/ от 18.01.1973г., с инвеститор отново ДСО "Гражданско строителство"-София. Според съда тези доказателства не установяват търдението на ищеца, че ДСУ "Общостроителен район" - Габрово е построило със собствени средства и за собствени нужди трафопост. По-нататък съдът е приел, че при построяването на трафопоста е действал Закона за електростопанството от 1948г. и спорният обект, като съоръжение за преобразуване и разпределение на електроенергия, е бил държавна собственост. При действието на чл. 2, ал. 1 от последващия Закон за електростопанството /Oбн.1975г., отм. 1999г./ трафопостът също е държавна собственост. Такива обекти е могло да бъдат придобивани и притежавани в собственост от кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" за задоволяване на собствени нужди. В случая няма данни да е осъществена посочената хипотеза. При действието на следващия закон - Закон за енергетиката и енергийната ефективност /Oбн. 1999г., отм. 2003г./ трафопостът съставлява енергиен обект съгласно терминологията в §1, т.17 от ДР, а именно обект, в който се извършва преобразуване на параметрите на електрическата енергия и разпределение на същата. Новият закон не променя правния режим на съществуващите към влизането му в сила енергийни обекти, независимо дали са държавна собственост или са собственост на кооперативни или други обществени организации. Залегналият в този закон и в сега действащия Закон за енергетиката /от 2003г./ принцип е, че енергийните обекти са собственост на лицата, получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката /каквото ищцовото дружество безспорно не е/. С оглед на това дори и при приватизационни сделки обектът не може да включи в капитала им, ако чрез него се снабдява с енергия повече от един потребител /§67, т.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ/. По делото не е установено твърдението на ищеца за придобиване на трафопоста като част от капитала на дружество, посредством приватизационна сделка. Поради това според съда не следва да се обсъжда може ли енергийният обект да е предмет на приватизация. "Високо строителство" АД- Габрово е било приватизирано /около 2001г.- 2003г., преди промяната във фирменото наименование на "Булстрой-СМК" АД/, чрез продажба на държавното участие в същото /акции/, но ищцовото дружество не е придобивало чрез приватизационна сделка по ЗППДОбП капитала му и съответно процесният трафопост. Заповедта на Областния управител на Област Габрово №108/30.03.2005г. и завеждането в активите на дружеството на процесният трафопост въз основа на същата не са направили дружеството "Високо строителство" АД собственик на този енергиен обект и ищецът не е придобил собствеността върху него. Видно от приложеното на л.102 извлечение от инвентарната книга на "Електроразпределение Север" АД конкретният трафопост като земя, сграда и оборудване се води в активите на ответното дружество. В заключение съдът е намерил, че правото на собственост върху трафопоста не е придобито от ищцовото дружество на нито едно от основанията, посочени в исковата молба, а и дружеството не може да притежава такъв обект, след като не е лицензирано за дейности в областта на енергетиката. Няма данни спорният трафопост да е построен само за нуждите на конкретна фирма и с нейни средства, а видно и от свидетелските показания, които макар да касаят периода от 2000г. насам, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза, трафопостът се ползва за снабдяване с електроенергия и от други фирми. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Първият правен въпрос, така както е формулиран /за възможността съдът да се произнася по обстоятелства, които не са наведени от страните, извън хипотезата когато прилага императивна правна норма или следи служебно за интереса на някоя от страните по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК/ е обоснован с твърдение, че ответникът по иска не е навеждал фактите и обстоятелства, които съдът обсъжда в атакуваното решение, а именно за липсата на правоприемство между ДСУ”Общостроителен район” и ДФ „Янтра”, за липса на приватизационна сделка по отношение на „Високо строителство” ЕАД и за липсата на данни ДСУ”Общостроителен район”- Габрово да е построило трафопоста със свои средства и за свои нужди. На същите оплаквания се базира и вторият процесуален въпрос - за задължението на въззивния съд, след като приема нови фактически положения да укаже на страните възможността да посочат доказателства, касаещи тези нови фактически положения. Поради това двата въпроса ще бъдат разгледани заедно. Действително, в мотивите си Габровски окръжен съд е намерил за ненапълно доказано твърдяното от ищеца правоприемство между бившите държавни предприятия, последващите търговски дружества с държавно имущество и дружеството-ищец и това е едно от съображенията за отхвърляне на иска. Вярно е, че изрично оспорване от страна на ответника на тези обстоятелства не е заявено, но ответникът изначало е оспорил твърденията, че ищецът е собственик на имота и е претендирал за себе си същото право. За да бъде уважен предявения установителен иск за собственост съдът следва да се убеди от преценката на доказателствата, че ищецът е носител на това право. В случая легитимацията на ищцовото дружество като собственик произтича от правата на съществували по-рано държавни предприятия, държавни фирми и други търговски дружества, поради което неминуемо съдът следва да проследи правоприемството помежду им и оттам преминаването на спорното имущество в патримониума на ищеца. Поради това не може да се приеме, че изводите относно недоказаното правоприемство между ДСУ„Общостроителен район”-Габрово и ДФ „Янтра” и неустановената приватизационна сделка, са направени в нарушение на чл. 269 ГПК и в противоречие с практиката по Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК. Освен това, дори да се приеме, че по отношение на тези въпроси е налице някакво отклонение от практиката на Върховния касационен съд, то разрешаването им няма решаващо значение за изхода на спора, така че да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Изложените съображения за недоказано правоприемство са само една част от мотивите, довели до отхвърляне на иска. Наред с това съдът е изложил обстойни мотиви по отношение на съществувалия в течение на времето и сега действащия правен режим на енергийните обекти, според който тези обекти могат да са притежание само на лицензирани в същата област лица; обосновал е и защо счита, че не е налице визираното от ищеца изключение от това принципно положение. Именно в тази насока е била концентрирана и защитата на ответника. Спрямо тези изводи основания за допускане на касационен контрол не са посочени. Третият правен въпрос е също процесуален и касае задължението на въззивния съд при отмяна на първоинстанционно решение и постановяване на ново решение по спора да обсъди всички доводи и възражения на страните, да изложи изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията за неоснователни, както и в какво се изразява неправилността на първоинстанционното решение. Тези свои задължения Габровски окръжен съд е изпълнил. Неоправдани са твърденията в касационната жалба за липса на мотиви. Въззивният съд е изложил свои аргументирани съображения по съществото на спора, а несъгласието на касатора с тях и мнението му, че съдът засяга само несъществени елементи от фактическата обстановка, не могат да бъдат взети предвид в производството по допускане на касационно обжалване. Горното налага да бъде отказано допускане на касационно обжалване на въззивния акт. Разноски от страна на ответника не е доказано да са направени и такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.