Определение № 1465 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 95/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Е. В., чрез процесуалния представител адвокат Т. Х., срещу решение № 1123/03.08.2022 г. по в. гр. д. № 512/2022 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 293/03.09.2021 г. по гр. д. № 587/2020 г. на Пернишкия окръжен съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, [населено място] осъдителен иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 29.08.2015 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, за разликата над уважения размер от 40 000 лв. до пълно предявения размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва от 29.08.2017 г. до окончателното заплащане на сумата и са присъдени разноски по делото. Решението е постановено с участието на Ц. С. В. като трето лице помагач на ЗАД „АРМЕЕЦ" АД. В касационната жалба се поддържа, че постановеното въззивно решение, в обжалваната част, е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли да бъде отменено и бъде постановено касационно решение по съществото на спора, с което предявения осъдителен иск бъде уважен изцяло със законните последици. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от обуславящо значение за изхода на спора като по отношение на тях се поддържа наличието на допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните: 1. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2. Кои са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД и следва ли решаващият съд задължително да изложи съображения по всеки един критерий (признак), при определяне размера на обезщетението; 3. Доколко и до каква степен съдът при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка гражданска отговорност. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. А., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: За да постанови обжалвания резултат относно размера на присъденото компенсационно обезщетение, въззивният съд е приел, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла травма в областта на лявата мишница с фрактура на лявата мишнична кост в долната й част като първоначално счупването е наместено и е поставена гипсова имобилизация, но на проведен контролен преглед е установено, че е налице вторично разместване на фрагментите, което е наложило хоспитализация с провеждане на оперативно лечение - открито наместване на счупването с фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Посочено е, че след почти две години отново е постъпила в лечебното заведение, но вече за отстраняване на металната остеосинтеза, като не е било възможно да бъдат отстранени два винта. Констатирано е, че вещото лице от СМЕ, след извършен анализ на представените по делото медицински документи и личен преглед на пострадалата, е изяснил, че е налице надлъжен оперативен белег по предно външната страна на лявата мишница с дължина 10 см. и ширина 1 см. над нивото на кожата, констатирал е хипертрофия на мускулатурата на лява мишница, въпреки че е запазен изцяло обемът на лявата лакътна и лява раменна стави, уточнил е, че лечението е продължило около 6 месеца - без усложнения, като към момента на прегледа възстановителният процес е завършил. Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице по СМЕ при целенасочени упражнения е възможно при хипертрофията на мускулатурата да се възстанови мускулната маса и мускулният обем, но е невъзможно самият мускул да бъде възстановен, тъй като там е нарушено кръвоснабдяването -поради поставената остеосинтеза. Посочено е, че от заключението по приетата СППЕ се установява, че в причинно-следствена връзка с настъпване на процесното травматично увреждане ищцата първоначално е изживяла остра стресова реакция -стресово разстройство на психичната дейност с разнообразна, непрекъснато меняща се клинична картина, включваща както психични, така и телесни (вегетативни) симптоми като състоянието не е отминало в обичайните срокове, а е продължило да персистира във времето като посттравматично стресово разстройство - наблюдават се доминиращи тревожни и депресивни симптоми, вкл. и относително трайни промени в личностовите нагласи в посока тревожен тип реакция. Посочено е, че след преживяната травма ищцата е била консултирана от психиатър, който й е назначил терапия, но тя не я приела, като според вещите лица ако ищцата посещава терапия с медикаментозно лечение, ще настъпи подобрение. Констатирано е от събраните гласни доказателства, че след изписването от болницата пострадалата се чувствала зле - болката не отшумявала, трудно се обслужвала, тъй като е „левичар", увредата й създавала затруднение в писането, поради което и трудно завършила училище, макар и да е контактувала с приятели и съученици. Според субективните й възприятие обемът на движенията на ръката не бил възстановен напълно, изпитвала притеснение от белега на ръката, и до днес не носела дрехи с къс ръкав, не работела, тъй като търсила работа в магазин за дрехи, като сервитьорка, но изпитвала затруднения с ръката. Въззивният съд е приел за достоверни свидетелските показания, с изключение на данните за намален обем на ръката, тъй като от СМЕ е изяснено категорично, че възстановителният процес е приключил окончателно. При така установените фактически констатации, съдът е формирал решаващ правен извод, че справедливият размер на заместващото обезщетение на ищцата, за причинените й от противоправното поведение на делинквента Ц. С. В. неимуществени вреди, е в размер на 40000 лв. Изложени са мотиви, че законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди - в размер на 2 млн. лева при причиняване на неимуществени и имуществени вреди при всяко едно застрахователно събитие - арг. чл. 266, т. 1, б. „а" КЗ (отм.) като целта на заместващото обезщетение обаче е да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Прието е, че съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - средата на 2015 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания на пострадал в млада възраст - на 16 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, възлиза на 40 000 лв. Посочено е, че при определяне на това обезщетение е съобразено, че като е отказала да продължи терапията при психиатър, ищцата е допринесла до задълбочаване на психологическия проблем, който обаче не е непреодолим. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в случая не са налице. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса, формулирани в изложението, тъй като въззивният съд се е съобразил с ППВС_4/68_г. и формираната трайна практика на ВКС по чл._290_ ВКС относно приложението на чл._52_ЗЗД като е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, които са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени от събраните по делото доказателства и подробно е изброил причинените на пострадалата увреждания, търпените болки и страдания, тяхната продължителност, начина, по който тези увреждания са се отразили и на психическото й състояние, след което е посочил кои от тези факти и обстоятелства имат съществено значение за определяне размера на дължимото обезщетение-пострадала в млада възраст - на 16 години при настъпване на процесното застрахователно събитие. В съответствие с трайно установената практика на ВКС, включително посочената в изложението, въззивният съд не само е изброил имащите значение за определяне размера на обезщетението обстоятелства, но е посочил и конкретно онези от тях, на които е придал съществено значение, приемайки, че именно тези обстоятелства в случая са определящи. При това следва да се отбележи, че детайлен анализ на всяко едно от тези обстоятелства или само на някои от тях е необходим само ако е налице оспорване значението на конкретни обстоятелства за определяне на обезщетението, а в случая подобно оспорване не е налице. По отношение на третия формулиран от касатора въпрос е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, включително и цитираната в изложението, с която въззивният съд изцяло се е съобразил при определяне на размера на заместващото обезщетение. В константната практика на ВКС / решение. №_ 83/06.07.2009. г.. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение.№_ 1/26.03.2012.г, по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение_№_189/04.07.2012_г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение. №_ 95/24.10.2012. г.. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение. № 121/09.07.2012. г._ по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове/ е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", съгласно. чл._226_КЗ. (отм.) във връзка с. чл._ 266. КЗ. (отм.). Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25 000 лв. за всяко събитие са достигнали до 2 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 10 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Те обаче нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост и следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226,_ал._ 1_КЗ. (отм.) срещу застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК е даден отговор на въпроса релевантни ли са за критерия по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане като е прието, че при прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост, но определените от съда обезщетения, следва да бъдат съобразен с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя. В конкретния случай, въззивният съд е формирал решаващия си извод з а справедливото обезщетение за началото на 2015 г., с оглед социално-икономическите условия в страната към процесния период като е отчел и лимитите на застрахователните обезщетения. Наличието на задължителна съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл._280,_ал._ 1,_т._ 1, т._2_и_т.3_ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. В настоящия случай липсва и основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касатора основание по. чл._280,_ал._2_ГПК. Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на. чл._280,_ал._2,_предл._трето_ГПК Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай подобни констатации от прочита на мотивите към обжалвания съдебен акт не могат да бъдат направени. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти съм приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение