Решение № 2209 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9891/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас, чрез гл. юрк. Д. Сотирова, против Решение №6378/14.07.2025 г., постановено по адм. дело № 424/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, ЕИК 200800019 е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-25-252/19.02.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Бургас. Касаторът е изложил доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният административен съд е достигнал до незаконосъобразен правен извод, че не е налице нарушение по чл. 55, ал.2, т. 2 и т. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ във връзка с чл. 321, т. 7 от НРД за МД за 2023 г. – 2025 г. Счита, че лечебното заведение е извършило описаните в заповедта нарушения, касаещи медицинската документация във връзка с хоспитализация на здравноосигурени лица. Моли съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли жалбата на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД против заповедта за налагане на санкции, както и да присъди разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна – „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД в писмен отговор, излага становище на неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение на неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Бургас е Заповед за налагане на санкции № РД-25-252/19.02.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Бургас, с която на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, за извършени нарушения на воденето на медицинската документация по чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 ЗЗО и чл. 321, т. 7 от НРД за МД за 2023 г. – 2025 г. са наложени санкции „финансова неустойка“, всяка с размер от по 250 лева. С обжалваното решение административният съд е отменил заповедта за налагане на санкции. За да достигне до посочения правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 24.10.2023 г. между НЗОК, чрез директора на РЗОК – Бургас, и „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД е сключен договор №020903/24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни и клинични процедури. Със Заповед № РД-25-1897/27.11.2024 г., изменена в частта относно срока със Заповед № РД-25-1997/10.12.2024 г., директорът на РЗОК – Бургас е разпоредил извършване на тематична проверка на лечебното заведение, със срок до 15.01.2025 г., възложена на двама контрольори. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № 38/10.01.2025 г., в който са констатирани две нарушения по Клинична пътека (КП) № 218 при История на заболяването (ИЗ) № 17306 (хоспитализация от 27.10.2024 г. до 03.11.2024 г.) и ИЗ № 18405 (хоспитализация от 14.11.2024 г. до 22.11.2024 г.), изразяващи се в незавършена клинична пътека поради липса на коректно попълнен фиш „клинико-рентгенологичен минимум“ съгласно т. 7 от алгоритъма на КП. Нарушението е квалифицирано по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО и чл. 321, т. 7 от Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) 2023–2025 г. Протоколът е връчен на 10.01.2025 г., като в срока е подадено писмено възражение. С писмо изх. № 62-01-6/24.01.2025 г. е поискано определяне на членове на арбитражна комисия по чл. 75, ал. 5 ЗЗО, но в законоустановения срок не са излъчени представители. С оглед установените нарушения, директорът на РЗОК – Бургас е издал процесната Заповед за налагане на санкции № РД-25-252/19.02.2025 г., с която на основание чл. 76, ал. 4 ЗЗО и чл. 464, ал. 3 и чл. 473, ал. 5 от НРД за МД 2023–2025 г. е приел нарушенията за доказани и на основание чл. 455, ал. 3от същото НРД е наложил две санкции „финансова неустойка“ по 250 лв. или общо 500 лв., като е отхвърлил възраженията на лечебното заведение. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е изяснил всички релевантни факти и не е обсъдил възраженията на лечебното заведение, с което е нарушил чл. 35 АПК. Не е установено дали фишовете „клинико-рентгенологичен минимум“ действително липсват, или са били налични в електронния вариант на ИЗ. В хода съдебното производство са представени електронно подписани фишове, които не са оспорени, поради което констатациите за липсата им са опровергани. При това положение съдът е приел, че не е доказано нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, поради което заповедта е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че заповедта за налагане на санкции № РД-25-252/19.02.2025 г. на директора на РЗОК – Бургас е незаконосъобразна, тъй като административният орган е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Констатацията, че към ИЗ № 17306 и ИЗ № 18405 липсват коректно попълнени фишове „клинико-рентгенологичен минимум“, не се подкрепя от събраните доказателства. В хода на съдебното производство са представени електронно генерирани фишове, подписани с квалифициран електронен подпис от лекуващия лекар, които съдържат изискуемите данни съгласно диагностично-лечебния алгоритъм по КП № 218 и Приложение № 17 към НРД за медицинските дейности 2023–2025 г. Тези доказателства не са оспорени от ответната страна и опровергават фактическите основания на заповедта. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на фиша на хартиен носител при проверката не може да се приравни на неизпълнение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, доколкото нормативната уредба допуска и електронно водене на документацията. Същевременно административният орган не е изяснил дали действително липсва фиш или той не е бил представен в изисканата форма, както и не е обсъдил възраженията на лечебното заведение относно наличието му в електронен формат, с което е нарушил чл. 35 АПК. При тези данни изводът на съда, че не е доказано осъществяване на твърдените нарушения по чл. 321, т. 7 от НРД за МД за 2023–2025 г., и че заповедта е постановена при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, е правилен и законосъобразен, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Доводите на касатора, че констатациите на контролния орган са категорични, и че непредставянето на фиша при проверката обуславя ангажиране на отговорност, са неоснователни, тъй като не съобразяват установеното по делото наличие на електронно създадени и подписани документи и неправилно отъждествяват липсата на хартиен екземпляр с липса на самия документ. По вече изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд и същото като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, не се дължат претендираните разноски на ответника, поради непредставяне за платени такива. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение