Определение № 671 от 21.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 4544/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 230 от 02.08.2013 год. по гр.д.№ 218/2013 год. на Великотърновския апелативен съд с което е потвърдено в отхвърлителната му част Решение № 182 от 14.03.2013 год. по гр.д.№ 1262/2012 год. на Русенския окръжен съд. Първоинстанционният съд е бил сезира с предявени при условията на частичност от [фирма] обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД срещу Х. А. И. и Д. Е. З.-И. за заплащане на сумата 50000 лв. (от 99027.67 лв.) възнаграждение по договор за изработка и сумата 16625 лв. (от 32924.15 лв.) договорна неустойка за забавено плащане за периода 31.01.2011 – 25.11.2012 год. Исковете произтичат от неизпълнението на сключен на 01.10.2008 год. договор за изработка, подвид “строителство” на апартамент и гараж, находящи се в сградата на ъгъла на улиците “Воден” и “Н.” в [населено място], правото на строеж върху които е принадлежало на Х. И. по време на брака му с Д. З.. Преди разтрогването на този брак е и сключването на договора за строителство, както и изпълнението му. Ответникът И. не е оспорил исковете. Ответницата З. ги е оспорила по основание и размер, позовавайки се на това, че бракът и с И. е прекратен. Не е опровергана презумпцията за съпружеска имуществена общност. Първоинстанционният съд е приел за изцяло основателен главния иск. За да отхвърли иска с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД се е позовал на неустоечната клауза – 0.05% на ден без краен период, като противоречаща на добрите нрави. Сезиран с въззивната жалба на дружеството, съставът на ВТАС е потвърдил първоинстанционния акт. Позоваването в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ТР № 1/2009 от 15.06.2010 год. на ОСТК по въпроса: “ В кои случаи и при какви предпоставки уговорката в договорите за неустойка ще е нищожна поради прекомерност, респ. накърняване на добрите нрави ?”. Този правен въпрос има качеството на обуславящ изхода на спора и по отношение на него е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 332.50 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.