Определение № 5560 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4267/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от Г. В. В., понастоящем в Затвора Ловеч, чрез процесуалния му представител адвокат З. против въззивно определение № 518 от 7.08.2024г. по в.ч.гр.д. № 342/2024г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено определение № 469 от 6.03.2024г. по гр.д. № 329/2023г. на ОС Плевен за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената частна касационна жалба не е подаден отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: Настоящият частен жалбоподател е предявил на 9.05.2024г. срещу Д. П. Г. иск, който той е квалифицирал по чл.45 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 26 000лв., обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на осъществени проверки в килията му, които са в противоречие с изискванията на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Етичния кодекс на държавния служител в ГДИН. В обстоятелствената част на исковата си молба, ищецът е посочил, че вредите са причинени от ответника в качеството му на държавен служител на ГДИН, по време на 24-часовото му дежурство, когато той е отключвал и заключвал килията, в която е настанен ищеца, „нахлувал е за извършване на проверка“, тропал е „по плочките с обувки“ и шумно е заключвал „с метален звън от рода на изстрел с малокалибрено оръжие“, като това се е случвало „на 2м.от главата“ на ищеца, докато спи. Осъществявайки тези действия, ответникът не е изготвил протокол за извършена от него проверка, не е спазил изискването на чл.84, ал.2, т.3 ЗИНЗС, предвиждащ право на лишените от свобода на непрекъснат сън не по-малко от 8 часа на денонощие, не е спазил изискването проверките да се извършват от двама служители, когато са по отношение на лишени от свобода, настанени изолирано, в постоянно заключени помещения, какъвто е ищеца, не е спазил изискването на чл.95, ал.2 ЗИНЗС, изискващ за извършване на обиски и претърсвания да се съставя протокол. Съобразявайки, така изложените обстоятелства в подадената искова молба, с определение № 469 от 6.03.2024г. по гр.д. № 329/2023г., ОС Плевен е прекратил производството по делото, приемайки че предявеният от Г. В. В. иск не е с правно основание чл.45 ЗЗД, а е по чл.101, ал.1 ЗДСл., поради което подлежи на разглеждане от административен съд, на когото и е изпратил делото. Това определение е потвърдено със сега обжалваното определение № 518 от 7.08.2024г. по в.ч.гр.д. № 342/2024г. на Апелативен съд Велико Търново със следните мотиви: съгласно т.8 от Тълкувателно постановление № 2/2014г.на ГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС – делата, по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията, при и по повод изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“са подсъдни на административните съдилища. В случая се претендира обезщетение за вреди, произтичащи именно от такава дейност /по упражняване на държавна принуда/, която е по същността си е административна. Частният жалбоподател обжалва така постановеният въззивен акт, като се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 и на чл.280, ал.2 ГПК /изискуеми съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК/ по въпроса: Носи ли физическото лице, на служба в Затвор и деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД, ако с действията си е причинил неимуществени вреди на затворник, изтърпяващ наказание лишаване от свобода? Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения въпрос, доколкото не е от значение за изхода на спора /не е свързан с решаващите мотиви на съда/, а и отговорът му се съдържа в закона, поради което не са налице изискванията на посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /съобразно дадените разяснения в т.4 от ТР №1 /2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС/. Правното основание на иска се определя от съда, въз основа на фактическите твърдения, изложени от ищеца в подадената от него искова молба и заявеното искане. В случая – ищецът е заявил, че предявява иска си срещу посоченото от него физическо лице, но в качеството му на държавен служител на ГДИН. Описаните факти и обстоятелства, от които произтичат вредите, за които се претендира обезщетение, изрично е посочено, че са осъществени по време на 24-часовото дежурство на ответника, на посочената дата, т.е. визират се действия и бездействия при и повод изпълняваната от ответника длъжност. Тази хипотеза е изрично регламентирана в чл.101, ал.1 от Закона за държавния служител, съгласно която: „държавният служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения“. Относно специализираните органи по изпълнение на наказанията, редът по който се присъжда обезщетение за причинени от тях на лишените от свобода и задържани под стража вреди, също е изрично регламентиран - в чл.285,ал.1 ЗИНЗС. Съгласно посочената норма – искът за обезщетение на вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на допуснати нарушения на закона, се разглежда по реда на глава 11 от АПК, като съгласно ал.2 - искът се предявява пред административния съд, по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Наличието на специална уредба, изключва прилагането на общия ред по чл.45 ЗЗД, поради което е ирелевантно за настоящия случай – обстоятелството, че за случаи, непопадащи в цитираната специална уредба – остава приложим общия ред. С оглед изложеното, не е налице и другото, посочено от касатора специално основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. В практиката се приема, че въззивен акт е „очевидно неправилен“, когато е постановен при наличие на видимо тежко нарушение на закона до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или явна необоснованост, установима без обсъждане на ангажираните по делото доказателства, а в случая това не е така. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение