Определение № 445 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11508/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд-Велико Търново и Административен съд-София град относно компетентния съд, който да се произнесе по жалбата на С. Симов, от гр. София, против решение № 26, взето по протокол № 59/31.08.2023 г. на Общински съвет /ОбС/-Велико Търново. С определение № 611/26.10.2023 г. по адм. дело № 630/2023 г. на Административен съд-Велико Търново, съдебният състав е приел, че жалбата не му е подсъдна, тъй като постоянният адрес на оспорващия е в гр. София, което с оглед правилото на чл. 133, ал. 1 АПК /в актуалната му редакция/ налага извод за компетентността на Административен съд-София град. Поради това, на основание чл. 133, ал. 2 АПК съдът прекратил производството по адм. дело № 630/2023 г. и изпратил делото по подсъдност на АССГ. На свой ред този съд е прекратил образуваното пред него адм. дело № 10339/2023 г., ІІ отделение, ХХХVІІІ състав, с определение № 9949/14.11.2023 г., приемайки, че разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК, определяща местната подсъдност на делата спрямо постоянния адрес на подателя на жалбата е несъвместима с правилото на чл. 45, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, че актовете на общинските съвети се обжалват пред "съответния административен съд", който в случая е АС-Велико Търново, предвид оспорването на твърдян от С. Симов, подлежащ на обжалване акт на ОбС-Велико Търново, при което и на основание чл. 135, ал. 6 АПК е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния административен съд. Върховният административен съд намира, че спорът е подсъден на Административен съд-Велико Търново. Предмет на оспорване е решение № 26, взето по протокол № 59/31.08.2023 г. от ОбС-Велико Търново, с което са отложени /до представянето на подробен устройствен план и план за улична регулация/, разискванията по внесено от кмета на община Велико Търново предложение вх.№ 3273/18.08.2023 г. за приемане на решение за даване на предварително съгласие, на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи, за промяна на предназначението на част от имот-общинска собственост, представляващ част с площ от 97кв.м от поземлен имот с идентификатор 65200.125.375 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Самоводене, целият с площ от 6 208кв.м, с предназначение "земеделска", и образуване на проектен поземлен имот с идентификатор 65200.125.840 и предназначение "за селскостопански, горски ведомствен път", за обслужване на имот с идентификатор 65200.124.814, собственост на жалбоподателя, респективно - за учредяване в негова полза на ограничени вещни права върху новообразувания, проектен поземлен имот с идентификатор 65200.125.840. Съгласно чл. 45, ал. 3 ЗМСМА актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд. Но в ЗМСМА липсват разписани специални правила за определяне на компетентния по място, "съответен" съд, поради което приложение намират общите правила за местната подсъдност, предвидени в чл. 133 АПК. При това, от значение за определянето на компетентния по място съд съобразно различните, предвидени в посочената разпоредба от АПК хипотези, е характерът на оспорения акт, който в случая с оглед данните по делото и липсата на произнасяне по същество по направеното от кмета на община Велико Търново предложение, е такъв по чл. 197 АПК. Изложеното обосновава извода, че в инициираното по жалбата на С. Симов производство, съответният по смисъла на чл. 45, ал. 3 ЗМСМА съд следва да бъде определен по правилата на местната подсъдност, приложими при оспорване на индивидуалните административни актове, а оттам и че при липсата на посочен в атакуваното решение на ОбС-Велико Търново адресат, съответно адресати, хипотезите на чл. 133, ал. 1 и ал. 2, предложение първо АПК са неприложими. Следователно, компетентният съд се определя съгласно чл. 133, ал. 2, предложение последно АПК, поради което и делото следва да се разгледа от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал атакувания акт, тоест от Административен съд-Велико Търново. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,