Определение № 77 от 07.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 1217/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] / [фирма]/ против въззивно решение № 1272 от 10.02.2016 г., постановено по гр. д. № 8080/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ Е въззивен състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 67-ІІ-13 от 09.03.2015 г. по гр. д. № 29399/2014 г. на Софийски районен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която [фирма] е осъдено на основание чл.208 КЗ /отм./ да заплати на Евгения Г. Г. сумата 17 042.60 лв. - застрахователно обезщетение за настъпило в периода 05.02.2014 г. - 09.02.2014 г. застрахователно събитие „кражба” на лек автомобил марка „Ауди”, модел А 8, с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва от предявяване на иска на 02.06.2014 г. до окончателното плащане, и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 1 787.13 лв. В частта, с която искът по чл.208 КЗ /отм./ е отхвърлен до пълния предявен размер от 25 000 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е разгледал възражението му в отговора на исковата молба и във въззивната жалба за наличие на изрично договорен изключен риск, освобождаващ го от задължение за изплащане на застрахователно обезщетение за кражбата на застрахования автомобил. Навежда оплаквания, че въпреки установените по делото обстоятелства, с които е свързана уговорката на страните за изключване на риска от застрахователното покритие по договора, въззивният съд е направил незаконосъобразен извод за дължимост на застрахователното обезщетение при условията на чл.207, ал.2, изр.2 КЗ /отм./ - в намален размер, и за противоречие на клаузата на чл.16.14.3 от Общите условия към застрахователния договор с неприложимата към спора разпоредба на чл.211, т.2 КЗ /отм./. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответницата по касация Евгения Г. Г. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 20.05.2016 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди решението на Софийски районен съд в обжалваната част, с която е уважен предявеният от Евгения Г. против [фирма] иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./ до размер на сумата 17 042.60 лв., Софийски градски съд е приел, че по силата на сключен между страните договор за застраховка „Каско”, оформен със застрахователна полица от 11.12.2013 г., ответникът - застраховател дължи на ищцата застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие „кражба”, при което е отнет противозаконно притежаваният от ищцата и застрахован с договора лек автомобил „Ауди” с рег. [рег.номер на МПС]. За неоснователно е счетено възражението на ответника за недължимост на застрахователното обезщетение поради наличие на изключен риск по смисъла на чл.16.14.3 от приложимите към застрахователния договор Общи условия за застраховка „Каско на МПС”. Въззивният съд е приел, че според клаузата на чл.16.14.3 от общите условия застрахователят не покрива пълната загуба на МПС, причинена от или вследствие на оставяне на свидетелството за регистрация на МПС или документите за собственост в превозното средство или извън него, без необходимия контрол. Изхождайки от съдържанието на посочената клауза, съдът е направил извод, че за да се изключи кражбата от покритите със застрахователния договор рискове, не е достатъчно да има неизпълнение на задължението на застрахования да не оставя свидетелството за регистрация без необходимия контрол, а следва да е налице и причинна връзка между това неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие „кражба”, като двете предпоставки трябва да са проявени кумулативно, за да се освободи застрахователят от отговорност. С мотив, че по делото не са ангажирани доказателства кражбата да е извършена вследствие оставянето на свидетелството за регистрация без необходимия контрол или да е съществувала възможност за предотвратяването й в случай, че свидетелството се е намирало под контрола на ищцата, съдът е преценил, че възражението на ответника за наличие на изключен риск по чл.16.14.3 от общите условия не може да предпостави отхвърляне на иска за застрахователно обезщетение. В подкрепа на извода за неоснователност на отказа от изплащане на застрахователно обезщетение Софийски градски съд се е позовал на формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС. В съответствие с дадените от задължителната практика разрешения съдът е приел, че оставянето без надзор на свидетелството за регистрация на застрахования автомобил е предпоставка за намаляване на дължимото от застрахователя обезщетение при условията на чл.207, ал.2 във вр. с ал.1 КЗ /отм./, но не и основание за пълен отказ да се плати обезщетение. Преценил е, че уговорка в противен смисъл, която изключва отговорността на застрахователя при липса на причинна връзка между оставянето на регистрационния талон без надзор и кражбата на превозното средство е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с повелителна разпоредба на КЗ /отм./. След като е взел предвид заключението на вещото лице относно действителната стойност на автомобила към датата на реализиране на застрахователното събитие, недоказаността на твърдението на ответника, че по време на кражбата втората част от регистрационния талон се е намирала в автомобила и признанието на ищцата, че е изгубила част ІІ на свидетелството за регистрация непосредствено преди кражбата, съдът е направил решаващия извод, че ответникът дължи застрахователно обезщетение за вредите от кражбата в размер на действителната стойност на автомобила, намалена с 20 % на основание чл.207, ал.2 КЗ /отм./. По допускане на касационното обжалване: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поискал въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради „погрешно разрешен правен въпрос по възражение за наличие на изключен застрахователен риск”. Посочил е, че въззивният съд не е отчел същественото различие между изявлението, с което се упражнява правото на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, и изявлението за недължимост на обезщетението поради наличие на изключен риск. Изложил е съображения за неправилно прилагане от съда на разпоредбата на чл.211 КЗ /отм./ и във връзка с тях е формулирал следните въпроси: „Може ли съдът да приложи предпоставките за упражняване на потестативното право на отказ по чл.211 КЗ /отм./ към направеното с отговора на исковата молба и с въззивната жалба възражение за изключен риск; Следва ли съдът да обсъди възражението за изключен риск отделно от направеното възражение за упражняване на право на отказ на застрахователя вследствие неизпълнение на задължение на застрахования”. Достъпът до касационно обжалване е обоснован с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по първия въпрос в противоречие със задължителната практика в решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., а по втория - в противоречие със задължителната практика в решение № 125/10.12.2014 г. по т. д. № 3219/2013 г. на ВКС, І т. о. Като „погрешно разрешен обуславящ правен въпрос” е посочен и въпросът „относно тълкуването на договора по чл.20 ЗЗД”, за който се поддържа противоречие със задължителната практика в решение № 4/04.02.2014 г. по т. д. № 23/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, І т. о., и решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г. о. Твърденията, че съдът е разрешил погрешно посочените въпроси и неправилно е приложил разпоредбата на чл.211 КЗ /отм./, е относимо към правилността на въззивното решение. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното въззивно решение и не преценява дали изводите на въззивния съд са законосъобразни - тази проверка е предмет на производството по чл.290 ГПК, което се развива при условие, че се допусне касационно обжалване. Относимостта на въпросите към правилността на решението е достатъчно основание за недопускане на решението до касационен контрол. Дори да се приеме, че въпросите са зададени в съответствие с чл.280, ал.1 ГПК, те не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като правните изводи на въззивния съд за частична основателност на иска по чл.208 КЗ /отм./ не са обусловени от тяхното разрешаване. Въззивният съд е обсъдил възражението на ответника - касатор за наличие на изключен риск, предвиден в клаузата на чл.16.14.3 от общите условия към договора за застраховка „Каско”, и е основал извода си за неоснователност на възражението единствено на посочената клауза със съдържанието, в което я е възприел, без да преценява приложимостта на разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ /отм./. Съдът не е тълкувал клаузата на чл.16.14.3 от общите условия, тъй като не я е счел за неясна, а и между страните не е съществувал спор относно действителното й съдържание. След като не са обусловили решаващите правни изводи на съда по предмета на спора, поставените в изложението въпроси не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол - в този смисъл са и разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е и отсъствието на поддържаната от касатора допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. състав на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК по въпросите „подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълненото конкретно задължение по застрахователния договор е значително, с оглед интересите на застрахователя, когато същото не е предвидено в ОУ като изключен от покритие риск; съществено ли е неизпълнението на задължението на застрахования, предвидено в ОУ на застрахователя, да постави G. или Р. система на процесното МПС при условие, че такъв въпрос не му е бил поставен при сключване на застрахователния договор и подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълнението на това задължение е значително с оглед интереса на застрахователя”. Решение № 125/10.12.2014 г. по т. д. № 3219/2013 г. на ВКС, І т. о., е постановено по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване по въпросите „съдът може ли да ограничава предмета на делото само до съдържанието на изготвеното по застрахователната преписка писмо - отказ за заплащане на застрахователното обезщетение и при постановяване на решението да преценява само тези възражения и твърдения; допустимо ли е застрахователят да заявява и други възражения в хода на процеса, извън тези в отказа за заплащане на застрахователното обезщетение по образуваната щета”. Въпросите, по които е формирана задължителна съдебна практика с цитираните решения, не са идентични с първите два въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което изключва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е извършвал тълкуване на застрахователния договор и в частност - на клаузата на чл.16.14.3 от общите условия, поради което сочената в изложението задължителна практика по приложението на чл.20 ЗЗД е неотносима и не доказва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За изчерпателност следва да се отбележи, че по въпроса за правата на застрахователя по застраховка „Каско” на МПС в случаите на извършена кражба на застрахованото превозно средство и неизпълнение на задължението на застрахования да не оставя свидетелството за регистрация на превозното средство, респ. неговата част ІІ, без надзор и/или в превозното средство, съществува задължителна практика на ВКС - решение № 79/29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. Според произнасянето в решението, нарушението на задължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон на МПС в автомобила, изрично предвидено в застрахователния договор /ОУ/, може само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 КЗ /сега отменен/ при положение, че застрахователното събитие вече е настъпило, но не и да обоснове пълен отказ от плащане на обезщетение. Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната практика и няма основание да бъде допускано до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 8080/2015 г. на Софийски градски съд. В зависимост от изхода на делото на ответницата по касация следва да се присъдят направените в производството по чл.288 ГПК разноски, съгласно приложен към отговора на касационната жалба списък по чл.80 ГПК. Разноските са в размер на 1 500 лв. - адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, заплатено в брой на основание договор за правна защита и съдействие от 22.04.2016 г. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,