Определение № 461 от 31.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 2005/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма],гр. В. против определение № 395/13.07.2016 г. по в.ч.гр.д. № 447 по описа за 2016 г. на Пазарджишки окръжен съд. Ответникът по жалбата – [фирма],гр. П. не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Велинградския районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК, по искова молба на [фирма] –гр. П. за признаване съществуване на вземане от [фирма] –гр. В. в размер на 4767,53 лв., дължимо по фактура за корекция на сметки №[ЕГН]/1.07.2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 41,14 лв., считано от 14.07.2015 г. до 13.08.2015 г., и законна лихва върху главницата от 4767,53 лв., считано от 14.07.2015 г. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр.50/2015 г./ касационният контрол е недопустим. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички производства, по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, поради цена на иска до определения от цитираната разпоредба минимум. С оглед изложеното подадената частна касационна жалба оставена без разглеждане. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение