Определение № 669 от 30.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1617/2017 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по иска, [фирма], срещу решение № 714 от 29.03.2017г. по в.т.д. № 4439 / 2016г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено осъдително решение № 444 / 12.03.2015г. по т.д. № 2708/2013г. по описа на Софийски градски съд (изменено в частта за разноските с определение № 5091/27.07.2015г.), постановено по предявен иск на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД от [фирма] за сумата 69 284.78 лева, представляваща получена на отпаднало основание цена за доставка на 32427 кг. орехова ядка по фактура № 9237/19.01.2010г. и кредитно известие № 9239/29.01.2010г., заедно със законната лихва от 22.05.2013г., както и разноски по делото. Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, с оглед на което иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Според жалбоподателя, неправилно въззивният съд е приел, че недоставеното количество по ф-ра № 9327 е в паричен размер на 69 284.78 лева и посочената сума е дължима от ответника по иска. Твърди, че съдът неправилно е счел договорът между страните за развален, поради неизпълнение на доставка на договорено и изплатено количество стока по ф-ра № 9237. Излага становище, че претенцията на ищеца не е за недоставено количество стока, а за качеството на същата, поради което не може да бъде удовлетворен по реда на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Ответникът по жалбата и ищец по делото, [фирма], в представения си отговор оспорва жалбата. Заявява, че постановеното въззивно решение е правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Апелативният съд е приел за безспорно, че [фирма] е доставил стоката по платена фактура № 9227 и не е доставил стоката по платена фактура № 9237. Въпреки, че [фирма] е напрали възражения относно качеството на ореховата ядка по фактура № 9227, доставеното количество орехова ядка по тази фактура не е било върнато на [фирма], а е било препродадено от дружеството–ищец. Съставът на въззивния съд е достигнал до извода, че отношенията по фактура № 9227 не са предмет на делото, а сключеният договор между страните по фактура № 9237 е бил развален от ищеца, поради неизпълнение на задължението от страна на [фирма] за доставка на продаваната стока. Съобразно това е направен извод, че с развалянето на договора е отпаднало правото на [фирма] да получи и задържи платената от ищеца цена, поради което на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД дължи връщането на дадената сума в размер на 69 284,78 лева на [фирма]. В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен за значим въпросът по тълкуване и приложение на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Касаторът се е позовал на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като прилага следната съдебна практика: решение от 18.07.2012г. по т.д. № 2657/2010г. на СГС, решение от 07.03.2002г. по в.гр.д. № 371/2001г. на АС-Пловдив и решение от 30.12.2011г. по гр.д. № 4157/2009г. на СГС. Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол. Съгласно т.1 от задължителната за съдилищата в страната постановки на тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е релевантен за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква неяснота, непълнота или противоречие в конкретната правна норма, чийто смисъл да се разкрие чрез тълкуването на ВКС. На тази плоскост не се констатира релевираната от касатора предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК да е налице, след като същият, дори и не е формулирал ясен и конкретен въпрос, по който да се е произнесял въззивният съд и който да е релевантен за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Освен това, в ППВС № 1 от 28.05.1979г. по гр.д. № 1/79г. са дадени разяснения относно фактическите състави на чл.55 и чл.59 ЗЗД с оглед правилното подвеждане на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, като са посочен и начина на разпределение на тежестта на доказване. Същевременно е налице и формирана по реда на чл.290 ГПК многобройната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД - Решение № 189/4.02.2014г. по т. д. № 141/2012г., I ТО на ВКС; Решение № 203/30.01.2012г. по т. д. № 116/2011г., II ТО на ВКС; Решение № 139/25.01.2012г. по т. д. № 678/2010г., II ТО на ВКС; Решение № 64/3.06.2011 г. по т. д. № 558/2010г., I ТО на ВКС; Решение № 210 22.12.2009г. по т. д. № 327/2009г., II ТО на ВКС; Решение № 574/5.07.2006г. по д. № 65/2006г., ТК, II ТО на ВКС, поради което липсва неяснота на разпоредбата и противоречивото й тълкуване от страна на гражданските съдилища е преодоляно. Не е налице и изменение на закона или на обществените условия, водещо до необходимост от промяна на тълкуването на цитираната от касатора разпоредба.С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че липсва релевираното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол. Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд