Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Г. срещу решение №3336/22г. на СГС. Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 439 ГПК- иск за установяване, че вземането, предмет на изпълнителното дело, е погасено по давност. Искът е предявен от Й. Г. срещу ОББ АД за установяване, че не дължи суми по изп.д. 1737/16г. на ЧСИ, рег.№ 922, общо в размер на 5622,61лв.. Според въззивният съд изпълнителният лист бил издаден на основание чл. 417 ГПК, заповедта за изпълнение била влязла в сила на 27.06.2015г.. Тъй като исковата молба по настоящото дело била предявена на 20.11.2019г., то 5- годишната погасителна давност е нямало как да изтече до предявяване на иска. А след завеждане на настоящото дело давност не тече. В касационната жалба се оспорва изводът на въззивния съд, че по време на висящност на настоящото дело по чл. 439 ГПК давност не тече, и иска допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, тъй като съдът бил приложил закона в обратен смисъл. Настоящият състав на ВКС счита, че липсват предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е приел в съответствие с практиката на ВКС, първо, че за установените вземания с заповед за изпълнениетече 5- годишна давност от датата на влизането и в сила, и второ, че по време на висящност на производството по чл. 439 ГПК не тече давност за вземането. Аргументите за първото са, че влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със СПН, поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства (чл.424 и чл. 439 ГПК), и по тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение попада в приложното поле на чл. 117, ал.2 ЗЗД. Аргументите за второто се извличат от нормата на чл.115, б.“ж“ ГПК, тъй като производството по чл. 439 ГПК е процес относно вземането, а давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането. Допълнителен довод е, че докато трае процесът относно вземането, взискателят не може да предяви иск за защита, а в този случай давност не тече, тъй като за да тече давност е необходимо кредиторът да бездейства, когато има възможност да се защити. В този смисъл са решение №50295/23г. на IV ГО и решение №257/20г. на III ГО. Доколкото въззивният съд е тълкувал и приложил закона в съответствие с практиката на ВКС, то няма как да се приеме, че законът е приложен в обратен смисъл. След като съдът не е тълкувал и приложил закона в обратен смисъл, то не е налице хипотезата на „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Банката не е поискала присъждане на разноски. Воден от горното, ВКС, състав на III ГО