Определение № 1171 от 12.03.2025 г. на ВКС по д. № 90/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК, образувано по повдигнат от Районен съд – гр.Пловдив с определение № 88 от 3.01.2025 год. по гр. д. № 17699/2024 год. спор за подсъдност с Административен съд – гр. Пловдив относно произнасянето по исковата молба на Н. М. Б. против ОД на МВР – Пловдив за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. в резултат на образувано административно производство по реда на чл. 2 УБДХ по адм. н. д. № 6637/2022 год. на ПлРС, с което е бил признат за невиновен. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС съобрази следното: Исковата молба на Н. М. Б. против ОД на МВР – Пловдив е подадена първоначално пред Административния съд, гр.Пловдив, като образуваното производство по административно дело № 2218/2024 год. е прекратено с определение № 8608 от 11.10.2024 год. по съображения относно характера на дребното хулиганство, съгласно УБДХ като административно нарушение, подлежащо на разглеждане и санкциониране в административно-наказателно производство с наказателен характер съгласно ЕКПЧОС, т. е. производството по УБДХ по същността си представлява наказателно производство по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията. Това е в съответствие и с ТР № 3/2015 год. ОСНК на ВКС, както и с мотивите на Решение № 3 от 4.05.2011 год. на КС по к. д. № 19/2010 год., в които е посочено, че по характера си деянието дребно хулиганство е нарушение на обществения ред, поради което представлява „наказателно обвинение“ по смисъла на Конвенцията. Въз основа на тези съображения административният съд приел, че дела от такова естество подлежат на разглеждане от общите съдилища, а не от административните. Нещо повече, правното основание на претенцията за обезщетение е по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ, доколкото тази разпоредба се прилага и по отношение отговорността на разследващите органи, каквито съгласно чл. 52, т. 3 НПК са полицейските органи в МВР. Административният съд се е позовал и на определение № 53 от 2.07.2019 год. по адм. д. № 31/2019 год. на ВАС, петчленен смесен състав. По тези съображения административният съд прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на районния съд – Пловдив, който с цитираното определение по образуваното гр. д. № 17699/2024 год. е повдигнал спор за подсъдност за определяне на компетентният да разгледа предявения иск съд, като приел, че споделя изразеното от страните становище относно компетентността на административния съд да реши спора. Посочил е, че в случая се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на полицейски служители, при и по повод тяхната административна дейност по издаване на акт за проява на дребно хулиганство – иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и компетентен да разгледа този иск е административният съд. В този смисъл са мотивите към т. 2 на ТП № 2/2014 год. на ВКС и ВАС. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в случая е Административният съд – гр.Пловдив, поради следното: Правната квалификация на предявения иск се определя от изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като в случая ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на издадения от служители на ответника незаконосъобразен акт за дребно хулиганство, отменен с решение на съда в образуваното административно-наказателно производство и оправдан. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, на административните съдилища се подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, при и по повод на изпълнение на административна дейност. Както е разяснено в мотивите към т. 1 и т. 2 на ТП № 2 по т. д. № 2/2014 год. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, определяща за подсъдността е дейността на органа, от чиито незаконосъобразни действия, актове или бездействия се претендират вредите. В случая, в обстоятелствената част на исковата молба и уточнителната молба от 9.12.2024 год. Н. Б. е изложил твърдения, че вредите му са възникнали от незаконосъобразния акт за проява на дребно хулиганство, съставен от служителите на ОД на МВР при и по повод изпълнение на административна дейност, отменен по предвидения ред, с оглед на което отговорността е на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед приетото в теорията и съдебната практика относно характера на дребното хулиганство като административно нарушение, за което се налага административно наказание, обстоятелството, че е предвидено съдебно производство за решаване на преписката по налагане на наказанието или оправдаване на лицето не променя характера на дейността по реализиране на административно-наказателната отговорност, която на общо основание остава административна дейност. Не следва друг извод от приетото в ТР № 3/2015 год. на ОСНК на ВКС относно производството по УБДХ като наказателно производство, което е във връзка със забраната за едно и също деяние да се води повторно наказателно преследване. Същественото е, че при съставяне на акта за дребно хулиганство служителите на МВР не действат като правозащитни органи по смисъла на чл. 2 УБДХ, а като длъжностни лица в системата на администрацията, което обосновава административно-наказателното производство по УБДХ да е в предмета на регулиране по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а не по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ, за разлика от производството по чл. 78а НК. В този смисъл е Определение № 422 от 20.03.2023 год. по гр. д. № 3719/2022 год. ІІІ г. о. на ВКС. В него е прието още и, че различни изводи не следват от решение № 3 от 4.05.2011 год. по конст. д. № 19/2020 год. на Конституционния съд на Република България. В същия смисъл за неотносимост на решението на Конституционния съд е и Определение № 46 от 30.06.2014 год. по адм. д. № 36/2014 год., ВАС, петчленен смесен състав на ВАС и ВКС, в което се приема, че служителите на МВР действат като административен орган, упражняващ принуда по посочения в нормативен акт /УБДХ/ ред и предявеният иск срещу него е в качеството му на административен орган, обосноваващо приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Същото разрешение за подсъдност на административен съд в тази хипотеза е прието и в Определение № 64 от 2.08.2019 год. по адм. д. № 38/2019 год. на ВАС, петчленен състав. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС споделя изложените в горната практика съображения и на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 7 АПК