Определение № 50126 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2586/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 161 от 16.03.2022 г., постановено по т.д. № 1183/2021 г., Софийският апелативен съд, след като е отменил в съответната част решение № 261602 от 11.03.2021г., постановено по гр.д. № 2055/2018г. по описа на Софийски градски съд е приел за установено по предявените от „Боско строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу „Тома строй” ЕООД /в несъстоятелност/ искове с правно основание чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик на следните имоти: таванско жилище, с идентификатор ***по КККР на [населено място]; поземлен имот с идентификатор №***по КККР на [населено място], Пловдивска област; поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място]; поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] и поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], като е отхвърлил искането за осъждане на ответника да предаде владението върху имотите. Със същото решение е потвърдено решение № 261602 от 11.03.2021г., постановено по гр.д. №2055/2018г. по описа на Софийски градски съд в останалата му част, с която са отхвърлени ревандикационните искове на „Боско строй“ ЕООД /н/ срещу „Тома строй” ЕООД /н/ за още осем недвижими имота. Касационна жалба срещу въззивното решение, в частта с която е отменено първоинстанционното решение и са уважени ревандикационните искове за пет недвижими имота е подадена от „Тома строй” ЕООД /н/. Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение и на трите основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Излага доводи, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД, както и процесуалноправните норми на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Поддържа, че са нарушени и разпоредбите на КМЧП, тъй като спрямо договора за доставка от 01.01.2005 г. между дружествата ищец и ответник е приложимо материалното право на Канада. Поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Писмен отговор, с който се оспорва наличието на наведените основания за допускане на касационното обжалване е подаден от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, конституиран като трето лице- помагач на страната на ищеца. Няма постъпил отговор на касационната жалба от „Боско строй“ ЕООД /н/. Касационна жалба срещу въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете по чл. 108 ЗС за общо осем недвижими имота е подадена от ищеца „Боско Строй“- ЕООД /н/. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Писмен отговор, с който се поддържа наличието на основания за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата на „Боско Строй“- ЕООД /н/ е подаден от „Райфайзенбанк / България/“ – ЕАД. „Тома строй” ЕООД /н/ в писмен отговор оспорва касационната жалба. Касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете по чл. 108 ЗС е подадена и от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Писмен отговор е постъпил от „Тома Строй“- ЕООД /н/, с който се оспорват наведените основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбите и наличието на основания за допускане на касационното обжалване намира следното: Касационните жалби са допустими- подадени са в срок, от страни по делото срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК като постановено по иск за собственост върху недвижими имоти. За да уважи частично предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нотариален акт № *** г., с нотариален акт № *** г. и с нотариален акт № *** г. между "Боско строй" ЕООД и "Гео строй ГД" ЕООД, правоприемник на който е ответникът по делото „Тома Строй“- ЕООД/н/, е постигнато съгласие за прехвърляне собствеността от "Боско строй" ЕООД на "Гео строй ГД" ЕООД върху недвижими имоти, включително процесните срещу погасяване на задължение по договор за цесия от 10.03.2014г., съобщен на същата дата на длъжника, до размера на данъчните оценки на имотите, които данъчни имоти са описани в нотариалните актове. Предвид така постигнатото съгласие, съдът е приел, че не отговарят на съдържанието на процесните сделки доводите на ищеца, че липсва индивидуализация на погасявания дълг. Задължението е индивидуализирано като придобито от "Гео строй ГД" ЕООД по договор за цесия от 10.03.2014 г., като длъжникът "Боско строй" ЕООД изрично е потвърдил, че е уведомен за цесията преди сключване на сделките, респективно и двете страни са имали знание за съдържанието на договора за цесия и за прехвърлените с него вземания и валидно са изразили волята си, че искат да погасят конкретните вземания, предмет на цесията. Очертаното в договора задължение е определяемо –чрез препращане към друг документ, известен и на двете страни по сделката. Извод, че дългът е бил известен на страните при сключване на сделката, е направен и въз основа на представеното и неоспорено уведомление за цесия, връчено на ищеца на 10.03.2014 г. и упоменато в нотариалните актове, в което видът и размерът на цедираните вземания е точно определен.В допълнение съдът е посочил, че волята на страните относно погасявания с процесните договори дълг е изводима и от приложения предварителен договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на дълг от 12.03.2014 г., в който дългът е описан по основание и размер. Относно съществуването на вземанията към датата на сключване на процесните договори за даване вместо изпълнение, съдът е приел от фактическа страна, че от договор за доставка на стоки от 01.01.2005 г., сключен между "Боско строй" ЕООД и "Сосиете рибо ейч би ем С. А. ", дружество учредено съобразно законите на Канада, се установява, че страните са се съгласили "Сосиете рибо ейч би ем С. А. " като продавач да достави и продаде на ищеца строителна техника срещу цена, посочена във всяка фактура, издадена за доставката. Фактът на доставката на техниката се установява от приложените шест броя митнически декларации, съставени в периода 26.04.2005 г. - 27.07.2005 г., за доставка на употребявана техника – влекачи и товарни автомобили/бетоновоз – миксер/, в които като получател е записан ищецът. Декларациите носят печат и подпис от името на получателя, както и запис за разрешено вдигане на стоката. Към тях са представени и издадени от продавача фактури за доставената стока. Във връзка с установяване съществуването на вземане към ищеца, съдът се е основал и на заключението на приетата съдебно – счетоводна експертиза. Въз основа на събраните доказателства, съдът е направил извод, че е установено съществуването на задължение на ищеца към "Сосиете рибо ейч би ем С. А. " в размер на 788 567, 76 лв., съставляващи цена на доставени стоки. За неоснователен е счетен доводът на ищеца, че договорът за цесия е неавтетнтичен. Направен е извод, че не се установява недействителност на процесните сделки за даване вместо изпълнение по отношение на изразената воля за погасяване на дълг в тежест на ищеца към "Гео строй ГД" ЕООД за цена на доставени стоки в общ размер на сумата 788 567, 76 лв. поради липса на кауза и невъзможен предмет. Относно вземането в размер на 3 287 913, 96 евро с левова равностойност 6 411 432, 24 лв., съдът е посочил, че произтича от чл. 10 от договора за доставка от 01.01.2005 г., сключен между ищеца и "Сосиете рибо ейч би ем С. А.“, където е предвидено, че при забава на купувача да заплати на продавача цената в размера и сроковете по чл. 2 от договора, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0, 29 % за всеки просрочен ден от датата на падежа на дължимата сума, която уговорка следва да квалифицира като такава за неустойка. Прието е, че уговореният размер за забавено изпълнение е 0, 29% на ден, или годишно – 105, 85 %, като вредите, които неустойката следва да обезщети са за забавено изпълнение на паричен дълг, респективно евентуалния добив, който ищецът би реализирал, ако би получил своевременно плащане, т.е. средния размер на лихвите по депозити в банка за същия период. Според съда размерът на неустойката от 105, 85 % годишно е повече от десет пъти по-голям от очертания размер на евентуалните вреди, същият е и приблизително десет пъти по-голям от установения в закона размер на законните лихви за забавено изпълнение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предвид на което и уговорката за неустойка е несъответна на основните й функции и нарушава основния принцип в правото за справедливост и същата е нищожна поради противоречието й на морала. Съобразявайки, че нищожните клаузи не пораждат права и задължения за страните, съдът е приел, че за цедента не е възникнало вземане за неустойка за забавено изпълнение и съответно такова вземане не е прехвърлено с договора за цесия от 10.03.2014 г. Въззивният съд е приел, че в процесните договори за даване вместо изпълнение страните ясно са изразили волята си да се погасяват вземанията, предмет на договора за цесия - 788 567, 76 лв. – главница и неустойка от 6 411 432, 24 лв. и по тези съображения е счетен за неоснователен доводът на ответника, че волята на страните по договорите за даване вместо изпълнение е била да погасяват и дължими законни лихви за забава. С оглед липсата на дълг за горницата над сумата 788 567, 76 лв., който да бъде погасяван с договорите за даване вместо изпълнение, съдът е приел, че сделките частта им за сумата над 788 567, 76 лв. са нищожни поради липса на кауза и невъзможен предмет. Съдът е приел, че е неоснователен доводът за нищожност на процесните сделки поради привидност на съглашенията, защото няма доказателства за съзнателно нежелание у страните по процесните договори за даване вместо изпълнение да настъпят правните последици по последните. Доводите за нищожност на процесните договори поради сключването им в противоречие на морала с единствената цел да се увредят кредиторите на "Боско строй" ЕООД, също са счетени за неоснователни. Изложени са мотиви, че няма доказателства, че договорите са сключени с цел да се увредят други кредитори, че само по себе си изпълнението на съществуващо задължение е правомерно, допустимо и желано от закона, че договорката за изпълнение на съществуващия дълг чрез прехвърляне на собствеността върху имоти на длъжника не е в противоречие с морала, че изборът на длъжника на кой от кредиторите си да престира също не е в разрез с морала, че фактът, че договорите са сключени след подадена молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност срещу ищеца, също не може да обоснове извод за противоречие на договорите на добрите нрави, защото такова прехвърляне е допустимо, като то би било от значение като елемент от фактическия състав на искове по чл. 646, ал. 2 ТЗ и чл. 647 ТЗ, Съдът е приел, че съгласно уговорката, обективирана в нотариален акт №*** г. имотите, предмет на сделката, са прехвърлени срещу погасяване на задължение по договор за цесия от 10.03.2014 г. до размера на посочените в нотариалния акт стойности на имотите, чиито общ размер е 998030, 70 лв., т.е. повече от съществуващия дълг от 788 567, 76 лв. Стойността на прехвърляните имоти в поредността на прехвърлянето им, избрана от страните, без имотите по последната буква "К" от нотариалния акт, е в размер на 764 504, 10 лв., поради което и в тази част сделката е действителна – сключена е за погасяване на установения по делото дълг от 788 567, 76 лв. и е проявила транслативния си ефект, предвид на което и ищецът не се легитимира като собственик на тези имоти и искът по чл. 108 ЗС за тях е неоснователен. С изявленията по буква "К" от нотариален акт № *** г. е постигнато съгласие за прехвърляне собствеността върху жилище на партерен етаж, жилище на първи надпартерен етаж, два апартамента на втори надпартерен етаж и процесното таванско жилище. Общата цена на имотите по б. "К" е определена на 233 526, 60 лв., като спорното таванско жилище е поставено последно по реда на прехвърляне на собствеността, предвид на което и съдът е приел, че пълният размер на дълга от 788 567, 76 лв., или разликата над погасения с прехвърлените имоти по точките преди "К" от 764 504, 10 лв., е достигнат с прехвърлените права на собственост върху първия описан имот – партерно жилище, а по отношение на процесния – последно изброен имот, съглашението е недействително, тъй като не е бил налице съществуващ дълг, който да бъде погасен с прехвърляне на собствеността върху него - сделката за прехвърляне на собствеността върху този имот за погасване на несъществуващ дълг е нищожна поради липса на основание и невъзможен предмет. Направен е извод, че правото на собственост върху таванското жилище не е прехвърлено и ищецът е негов собственик, поради което и правото му на собственост следва да бъде признато за установено. По горните мотиви съдът е приел, че нищожни предвид липса на основание и невъзможност на предмета поради липса на дълг, който да бъде погасен с тях, са и сключените последващи договори, обективирани в нотариален акт № *** г. и нотариален акт № *** г. и за тези имоти искът по чл. 108 ЗС е основателен в установителната му част. Съдът е отхвърлил иска в осъдителната му част поради липса на доказателства, че имотите се владеят от ответника. По основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд намира следното: При тези мотиви на съда касационно обжалване на решението в частта му, с която е уважена исковата претенция, следва да се допусне по касационната жалба на „Тома строй” ЕООД /н/ на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК/ поради противоречие с решение № 233 от 22.01.2013 г. по т.д. № 914/2011 г. на ВКС, 2-ро т.о./ по поставения процесуалноправен въпрос за задължението на съда да установи съдържанието на чуждото материално право. Въпросът е от значение за изхода на спора, предвид направените от съда изводи за нищожност на клаузата на чл. 10 от договора от 01.01.2005 г., сключен между "Боско строй" ЕООД и "Сосиете рибо ейч би ем С. А.", дружество учредено съобразно законите на Канада, в който договор изрично е предвидено, че за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на действащото право на Канада / чл.14/. Не може да се счете за основателно възражението на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, че макар и действително да е пропуснато установяването на чуждото право, приложимо към договора за доставка, то не следва да се допуска касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 45, ал.1 КМЧП, на основание на която е приложима нормата на чл. 26, ал.1 ЗЗД, защото извод за приложимата материалноправна норма може да бъде направен само при разглеждане на спора по същество, но не и в производството по чл.288 ГПК. Касационно обжалване на решението в отхвърлителната му част също следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по касационните жалби на „Боско строй“ ЕООД /н/ и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД по уточнените от съда правни въпроси по т. 2 от изложенията им за значението на поредността на прехвърлените имоти при сключване на договор по чл. 65, ал.2 ЗЗД и колко са сделките в случай на даване вместо изпълнение, когато се прехвърлят два или повече имота, а погасяваното вземане е едно- една или толкова, колкото са прехвърлените имоти? Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение