Определение № 11 от 07.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 730/2009 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от А. П. Д. от гр. Б. срещу определение № 488 от 18.11.2009 г. по ч. гр. д. № 484/09 г. на Бургаския окръжен съд, с което без уважение е оставена частна жалба срещу разпореждане от 15.09.2009 г. по гр. д. № 2690/09 г. на Бургаския районен съд за връщане на частна жалба вх. № 1* от 21.08.2009 г. срещу определение № 3* от 13.08.2009 г. за прекратяване на първоинстанционното производство. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, тъй като дължимата държавна такса за обжалване на разпореждането била внесена в законоустановения срок. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Срещу определение № 3* от 13.08.2009 г. за прекратяване на гр. д. № 2690/09 г. на Бургаския районен съд поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, е подадена частна жалба вх. № 1* от 21.08.2009 г., която е оставена без движение с указание за внасяне на държавна такса 15.00 лева, дължима за въззивното обжалване и представяне на доказателства за това. Определен е едноседмичен срок за изпълнение. Съобщението за даденото указание е връчено лично на ищцата, сега частен жалбоподател, на 31.08.2009 г. Законоустановеният срок, в който дължимото процесуално действие е следвало да се извърши, за да породи благоприятни за страната правни последици, е изтекъл на 07.09.2009 г. - понеделник, присъствен ден. Представеното преводно нареждане /вносна бележка/ е с дата 17.09.2009 г., когато е подадена и частната жалба вх. № 2* срещу разпореждането от 15.09.2009 г. за връщане на частна жалба вх. № 1* от 21.08.2009 г. При тези данни следва да се приеме, че определящият изхода на спора процесуалноправен въпрос - дали дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена в срок, е разрешен от Бургаския окръжен съд в съответствие с формираната трайна практика на Върховния касационен съд. Съгласно тази практика, при преценката на дължимото действие въззивният съд правилно се е насочил да провери на първо място дали съобщението е редовно връчено, и на второ място - дали е спазен законоустановеният и указаният на страната срок. При това правилно е заключил, че държавната такса е внесена на 17.09.2009 г., след изтичане на срока. Като просрочено, така извършеното процесуално действие не може да обуслови разглеждането на частната жалба от въззивната инстанция, и затова, като е потвърдил разпореждането за връщане на частната жалба поради неотстраняване на указаната нередовност, въззивният съд е процедирал правилно. Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.