Определение № 176 от 11.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 493/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 16 438/ 10.12.2009 година на Т. Ж. М., М. Ж. М., К. Ж. М., Г. Т. М. и П. Т. Г., подадена чрез адв. В. С. – АК Б. и адв.П. Т. АК- В. Т. срещу Решение Nо 125 от 22.10.2009 година по гр. възз.д. Nо 19/2008 година на Б. окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 33 от 20.06.2007 година по гр.д. Nо 29/2006 година на Районен съд [населено място] и е постановено ново, с което искът срещу Т. Д. В. и Г. Д. К., като наследници на Д. Г. К. за предаване на основание чл. 108 ЗС владението на реална част от имот Nо 010160 по КВС на[населено място], общ.М. Т., м.”К. с.”, е отхвърлен. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, се поддържа с довод, че същественият материално-правен въпрос за прилагане института на придобивната давност и разпоредбите на ЗСПЗЗ е разрешен обратно на съдебна практика след като е установено, че с нотариален акт ищците се легитимират като собственици на основание наследство и давност и имота никога не е внасян в ТКЗС .Сочат се Решение Nо 1048/29.10.2008 година на ВКС-I. отд., Решение Nо 280/2007 година ВКС и др. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. По делото на л. 60-61 – производство районен съд, са представени доказателства за данъчната оценка съответно на имоти 010160 и 010159 по картата на възстановената собственост на[населено място], общ.М. Т., от които е видно, че всеки един от тези имоти с площ по 1 дка е с данъчна оценка от 28.80 лв. При липсата на други данни, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК от 1000 лв., касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия