Определение № 617 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 569/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 17.06.2011г. по гр.д.№333/2011г. на Върховния касационен съд, с което е оставено без разглеждане частна жалба срещу определение от 29.11.2010г. по гр.д.№13149/2010г. на ГС С. от Н. Д.. Жалбоподателят – Н. П. Д. поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С разпореждане от 14.12.2009г. по гр.д.№50217/2009г. РС-София е отхвърлил искането на Н. Д. за издаване заповед за изпълнение за сумата 1249,32 лева. С определение въззивният съд е потвърдил разпореждането за отказ за издаване заповед за изпълнение. С обжалваното определение Върховният касационен съд на основание чл.274, ал.4 ГПК. При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на ІV-то г.о. намира, че обжалваното определение на ВКС е правилно. В същото в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон - чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.2 ГПК е прието, че въззивното определение не е от категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Съгласно тези разпоредби не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с цена на иска до 5000 лева. В конкретния случай обжалваемият интерес на частния жалбоподател е на стойност 1249,32лева. С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, ІV то г.о.