Определение № 4860 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2308/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Г. Х., пълномощник на ищеца Ю. Г. К., срещу онази част от Решение № 1106/15.09.2025 г. по в. гр. д. № 3302/2024 г. по описа на САС с характер на определение, в която е потвърдено Определение № 15919/11.10.2024 г. по гр. д. № 8934/2021 г. по описа на СГС, I – 25 състав, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с което молбата на адвокат Г. Б. Х. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ е оставена без уважение.

В частната касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, тъй като съдът погрешно приел за справедливо адвокатско възнаграждение от едва 12 000 лева (с ДДС), определено под минимума на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, без да отчете правната и фактическа сложност на делото, обема на извършената от адвоката работа и липсата на възражение за прекомерност от насрещната по спора страна.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които според жалбоподателя са решени в противоречие с Определение № 257/28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1375/2024 г., I ТО, Определение № 260/28.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 762/2024 г., I ТО, Определение № 279/23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2024 г., III ГО, и Определение № 3476/20.12.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1945/2024 г., I ТО:

1. „Следва ли съдът да отчете правната и фактическа сложност на правния спор при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение?“;

2. „Следва ли съдът при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение да изхожда от установените минимуми в Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа като инструктивни, ориентировъчни, относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения?“.

Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде допуснато и като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Насрещната по частната касационна жалба страна - „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД – не е депозира писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на IIІ ГО, намира частната касационна жалба за процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване въззивен акт.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА въвеждала задължение за съда да определи адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при условията на ал. 1 на същия текст, като съгласно препращащата норма на чл. 38, ал. 2 ЗА, то следвало да е в размер, не по-малък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Според апелативния съд макар чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА да препращал към размерите по Наредба № 1/2004 г., определените по правилата на тази наредбата възнаграждения само в зависимост от защитавания интерес невинаги били справедливи и обосновани, ако не се отчитала фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа по него. Мотивирал се е с разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно което чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Приемайки, че адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лева (с ДДС) съответства на фактическата и правна сложност на спора и на извършената от адв. Х. работа, въззивният съд е потвърдил Определение № 15919/11.10.2024 г. по гр. д. № 8934/2021 г. по описа на СГС, I – 25 състав, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК

Върховният касационен съд, състав на IIІ ГО, намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

По релевантните въпроси, повдигнати от адв. Г. Х., е налице неотменна практика на ВКС, включително такава, формирана след постановяване на задължителното за съдилищата Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., съдържащо указанията по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право (Определение № 239 от 20.01.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4152/2025 г., IV ГО, Определение № 2627 от 23.05.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1751/2025 г., III ГО, и др. ). Разяснено е, че приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. Размерите на възнагражденията по тази наредба могат да служат единствено за ориентир, а от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото, обусловена от предмета на делото, вида и броя на предявените искове, наведените възражения, цената на исковете, събраните доказателства и обема на извършената от адвоката работа.

Обжалваното определение не противоречи, а е съобразено с тази практика, тъй като мотивите на въззивната инстанция съдържат анализ на фактическата и правна сложност на спора, както и реално извършеното от адвоката.

Неустановяването на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК препятства искания достъп до касационно обжалване на въззивното определение.

Основание за селекция по чл. 280, ал. 2 ГПК също не се установява. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушение на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или на прилагане на правна норма в смисъл, противоположен на действителния.

По изложените съображения, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,