Определение № 209 от 17.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5926/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1683 от 27 юли 2015г по в гр.дело № 1902/2015г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение от 19.12.2014г по гр.д №15820/2013г на Софийски градски съд относно размера на присъдено обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени в резултат на клеветнически и обидни твърдения в публикация на в. „Уикенд” ,бр. 31/03-09. август, 2013г. В изложението на касатора се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД относно определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди Като обосновка се изтъква противоречие с указанието по ППВС №4 от 1968г и множество решение от практиката на ВКС по чл. 290 ГПК (реш. № 16/2012г по т.д 461/2011г ТК, реш. № 62/2012г по гр.д №1065/2011г ІІІ г.о ,реш. № 136/2011г по гр.д №414/2010 ІІІ г.о ,реш. № 115/2012г по гр.д № 593/2011 ІV г.о )справедливостта като критерии де не се възприма абстрактно, а да се преценят конкретните обстоятелства,релевантни за определяне на справедливо обезщетение, в мотивирано изложение. Според защитата, въззивният съд е направил единствено изброяване, а не преценка ,т.к не е съобразил ,че публикацията не е навредила пряко на спортната кариера на ищеца и на имиджа му. Като спортист в силов спорт, за което е нужна силна психика и устойчивост ,при ищеца е трудно да се вярва ,че ще рухне психически при прочит на публикацията и дълго време няма да може да се възстанови. Няма пряка връзка между публикацията и неучастието на ищеца в спортно състезание - световно първенство,последното е резултат от травма Не е обсъдено доколко описаното от вещите лица психологическо състояние се дължи на това неучастие, а не на публикацията. Ответникът по жалбата Т. В. П. е депозирал отговор, с който оспорва допустимостта до нейното касационно разглеждане. Не е формулиран конкретен въпрос ,въззивният съд е спазил кретериите в задължителната практика при определяне на обезщетението по справедливост. Игнорират се, или се оспорват изводите на съда по доказателствата, при това на първоинстанционния съд .Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД относно определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е формулиран твърде общо. Съгласно установената практика на ВС на РБ и ВКС, част от която цитирана и от защитата, справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики и тази преценка следва да намери място в съдържанието на решението. Това именно налага при формулиране на правен въпрос по прилагане критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД, когато се изтъква противоречие с принципни указания, въпросът да се конкретизира във връзка с обжалваното решение. Казаното означава, решаващите съображения на въззивния съд да се възприемат както са обективирани в мотивите. Ако се твърди противоречие с ППВС №4 от 1968г поради нарушение на задължението на съда да обсъди и прецени указани релевантни обстоятелства, необходимо е в изложението да се изтъкне кое указано обстоятелство от значение за размера на обезщетението е игнорирано, необсъдено, съответно непреценено от съда, а не да се прави превратна интерпретация на мотивите, която не съотвества на съдържанието на решението. Не е достатъчно при обосновка на противоречие(чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ) по общо формулирания въпрос и да се оспорва решаващата преценка на съда по отношение на конкретните обстоятелства, като несъответна на принципните указания. Настоящето изложение не отговаря на горните условия за конкретност, връзка с мотивите на решението и обосновка на противоречие по правен въпрос .Въззивният съд не възприемал причинно –следствения процес така, както касаторът го интерпретира ,т.е че публикацията е възприета като пряка причина за неучастие на ищеца в предстоящо към онзи момент световно първенство по бокс. Непонятно остава и защо касаторът свързва накърнената чест и добро име на засегнатия, възприемани в изложението като „имиджът” на ищеца, единствено с това негово неучастие, в спортно първенство. На следващо място, съдът не е възприемал при оценката на вредата ищецът да е „рухнал психически”.Въззивният съд ясно е определил и отграничил неимуществената вреда,така както същата е обективно причинена от публикацията, съответно е преценил как в конкретна степен разпространението на неверни и позорящи обстоятелства и обидни квалификации чрез тази публикация се е проявило в неимуществената сфера на ищеца - по отношение подготовката му като спортист за предстоящи първенства включително, но не на първо място. При обективираните в решението мотиви и изводи на въззивния съд, явно не се касае за необсъждане на релевантни обстоятелства, нито до липса на преценка за същите по начина, указан и утвърден в практиката на ВКС. Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице по така формулирания въпрос. Касаторът следва да заплати разноски на ответника по жалбата в размер на 900 лева, за адвокатска защита. Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.