Определение № 115 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на В. П. К., чрез адв. К. В., за изменение на определение № 60270/21.10.2021 г., постановено по настоящото дело от състава на ВКС, в частта за разноските. Страната твърди, че не дължи разноски, защото подала недопустима касационна жалба поради грешни указания на въззивния Варненски окръжен съд за обжалваемост на въззивното решение; евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Б. Б. отговаря, че молбата е неоснователна; счита, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК не е направено своевременно. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 60270/21.10.2021 г., постановено по настоящото дело, състав на ВКС е върнал като недопустима касационната жалба на В. П. К. против въззивно решение 1273/2020 г., постановено от Варненския окръжен съд по гр.д. № 1622/2020 г. и е прекратил касационното производство по жалбата. Присъдил в полза на ответника по касационната жалба Б. Б. съдебноделоводните разноски за инстанцията, представляващи 1800 лв. платен от нея адвокатски хонорар. Разноските от Б. са сторени поради процесуално недопустимата касационна жалба на К. и поради тази причина подлежат на възстановяване. Грешните указания на въззивния съд, че решението му може да се обжалва пред ВКС и последващите действия по администриране на касационната жалба, не могат да ангажират финансово Б., като оправдаят имущественото й ощетяване с извършване на съдебноделоводни разноски поради недопустима жалба на насрещната страна. К. е трябвало да се съобрази с ясната разпоредба на чл. 280, ал. 3 ГПК, а възраженията във връзка са указанията на въззивния съд нямат връзка в отношенията му с насрещната страна по спора. По приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК: Възражението е допустимо – по делото няма проведени открити съдебни заседания; делото е приключило с постановяване на едно определение в закрито заседание, което има за предмет единствено допустимостта на касационното производство. Страните за първи път са имали възможност да направят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от противната страна, с получаване на препис от определението, с което производството по делото е прекратено, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Така е сторил в случая молителят В. К.. Заплатеното от Б. Б. адвокатско възнаграждение е над минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет (550 лв.), но това само по себе си не го прави прекомерно по размер. Както е разяснено в ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът преценява действително свършената работа от адвоката, а още и фактическата и правна сложност на делото. В случая производството пред ВКС е приключило без насрочване в открито съдебно заседание и при преценка само на допустимостта на касационната жалба. Процесуалният представител на Б. Б. е положил труд – време и познания, да изготви отговор на касационната жалба, който не е формален, а пълен и обоснован. В него са изложени съображения, както относно допустимостта на касационното обжалване, но още и по предварителната селекция по чл. 288, както и по основателността на касационната жалба. Предмет на спора е иск по чл. 40 ЗЗД. След преценка на изложените обстоятелства съдът приема, че адвокатско възнаграждение в размер над 1000 лв., в случая, се явява прекомерно, поради което следва да измени своето определение в частта за разноски по указания начин. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение