Определение № 223 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, комисията) и касационна жалба на ответниците А. М. Б., Х. С. А. и А. А. А. срещу решение № 102/09.08.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 52/2021 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260083/14.10.2020 г., поправено с решение № 260117/04.11.2020 г., постановени по гр. дело № 879/2018 г. на Плевенския окръжен съд, е постановено следното: Обявена е за недействителна, на основание чл. 143, т. 2, предл. 1, 2 и 4, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ, по отношение на държавата, покупко-продажбата на недвижим имот в [населено място], общ. Д.Д. (подробно описан), продаден от ответницата Б. на ответника А. А.. Постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от ответницата Б. на същия недвижим имот. Постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 149, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от ответника Х. А. на четириколесно ППС марка „арктик“ и два леки автомобила марка „рено“ и „ауди“ (подробно описани). Постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от ответника Х. А. на ремарке за лек автомобил марка „В.“ и лек автомобил марка „ауди“ (подробно описани). Ответникът Х. А. е осъден, на основание чл. 151, във вр. с чл. 149, с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл.141 от ЗПКОНПИ да заплати в полза на държавата чрез комисията-ищец следните суми: сумата 18 111 лв., представляваща пазарна стойност на отчуждено преобразувано имущество – лек автомобил марка „БМВ“ (подробно описан); сумата 5 818 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка „мерцедес“ (подробно описан); сумата в размер на 3 806 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка „фиат“ (подробно описан); и сумата 2 984 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка „фолксваген“ (подробно описан). Отхвърлени са, предявените от КПКОНПИ срещу ответниците Х. А. и А. Б., искове за отнемане в полза на държавата, на основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл.141 от ЗПКОНПИ, на суми в общ размер 73 889.43 лв., от които: сумата 25 лв., представляваща вноска по разплащателна сметка в лева; сумата 50 лв., представляваща вноска по разплащателна сметка в евро; сумата 5 574.11 лв., представляваща получени преводи от трети лица по разплащателна сметка в евро; сумата 19 558.30 лв., представляваща получени преводи от трети лица по разплащателна сметка в евро (банковите сметки са подробно индивидуализирани); сумата 22 111.24 лв., представляваща левовата равностойност на получени преводи от трети лица чрез „W. U.“; сумата 354 лв., представляваща левовата равностойност на изпратени преводи от трети лица чрез „W. U.“; сумата 348 лв., внесена от ответника Х. А. по спестовен влог; сумата 218.06 лв., представляваща заплатени погасителни вноски по банков кредит; сумата 20 731.80 лв., представляваща получени от ответника Х. А. суми чрез „W. U.“; сумата 2 288.33 лв., представляваща получени от ответника Х. А. суми чрез „M. G.“; и сумата 2 630.59 лв., представляваща изпратени от ответника Х. А. суми чрез „M. G.“. Постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 147, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от ответницата А. Б. на сумата 14 450 E. и сумата 790 лв., както и на множество накити от жълт метал, иззети от недвижимия имот в [населено място] съгласно протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 20.06.2017 г. В тежест на ответниците Х. А. и А. Б. са възложени държавни такси и разноски по делото. Ищецът КПКОНПИ обжалва въззивното решение в отхвърлителната част, а тримата ответници – в частта, с която са уважени предявените срещу тях искове. Двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана част, като в жалбата на комисията-ищец се поддържат съображения за нарушение на материалния закон, а в жалбата на ответниците – за необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, довели и до нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В подадените от страните отговори се излагат съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по жалбата на насрещната страна, като в отговора на ищеца – и доводи за неоснователност на касационната жалба на ответниците. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца КПКОНПИ, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените/изпратени от проверяваните лица (ответници в исковото производство) международни парични преводи с неустановен законен източник, получените парични средства от трети лица с неустановен произход и действително основание, внесените суми по банкови сметки и платените погасителни вноски с неустановен законен произход, в случай, че те не са налични в патримониума на лицата в края на проверявания период, респективно към датата на завеждане на иска за отнемане; и 2) следва ли ответниците да бъдат осъдени да заплатят в полза на държавата паричната равностойност на получените/изпратени от тях международни парични преводи с неустановен законен източник, получените от тях парични средства от трети лица с неустановен произход и действително основание, внесените от тях суми по банкови сметки и платените от тях погасителни вноски с неустановен законен произход, в случай, че те не са налични в патримониума на лицата в края на проверявания период, респективно към датата на завеждане на иска за отнемане и не е установено преобразуването им в друго имущество. По отношение на първия въпрос жалбоподателят-ищец навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че по този въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие с решение № 29/12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2017 г. на III-то гр. отд. на ВКС. Поддържа също, че първият въпрос е и противоречиво разрешаван от ВКС, като в тази връзка се сочат решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 129/08.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на втория правен въпрос касаторът-ищец навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, че практиката на ВКС по този въпрос, обективирана в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, е формирана при неточно прилагане на материалния закон, поради което се налага преодоляване на тези погрешни според касатора виждания, и формиране на нова практика на ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответниците А. Б., Х. А. и А. А., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения за неправилност на постановеното първоинстанционно решение; и 2) допустимо ли е в производството по чл. 153 и сл. от ЗПКОНПИ да се извършва анализ на възможности на трето за производството лице за предоставяне на средства на ответниците в производството. По отношение на първия въпрос жалбоподателите-ответници навеждат допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържат, че по този въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие с решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на втория правен въпрос касаторите-ответници навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържат, че по този въпрос липсвала практика на ВКС, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответниците навеждат и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като поддържат наличие на очевидно противоречие между изводите на въззивния съд и събраните по делото доказателства. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с разпореждане от 15.10.2021 г. на председателя на ВКС е образувано и не е приключило тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, по което предмет на разглеждане са следните правни въпроси: 1) представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; и 2) подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество (вторият въпрос е прередактиран от ОСГК на ВКС в закрито заседание, проведено на 17.03.2022 г.). В предметния обхват на тези въпроси попадат двата правни въпроса, формулирани в изложението на комисията-касатор, както и вторият правен въпрос, формулиран в изложението на жалбоподателите-ответници. Тези въпроси са и от значение за крайния изхода на делото, тъй като са обуславящи правните изводи на въззивния съд за постановяването на обжалваното решение. С оглед това и тъй като по посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение, то и по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК към настоящия момент (в този смисъл са и имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това, касационното производството по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение