Определение № 50 от 22.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1094/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Х. Г. срещу въззивно решение № VІ - 106 от 18.11.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1430/2015 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 83 от 15.06.2015 г., постановено по гр. д. № 898/2013 г. на Несебърския районен съд, с което е отхвърлен предявения от П. Х. Д., О. Х. Д., Д. Х. Д. и М. Х. Д. срещу касаторката иск с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на съсобствения поземлен имот с идентификатор 51500.512.88 по К. на [населено място] с площ от 735 кв. м., УПИ VІ, по плана на в.с. „Зора”, вместо което е постановено разпределяне ползването на същия като ищците да ползват частта от имота, очертана със сини линии, а касаторката да ползва частта, очертана с червени линии в скицата - приложение № 1 към заключението на вещото лице арх. Д. К., депозирано пред въззивния съд на 28.05.2015 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение на Бургаския окръжен съд е недопустимо, като при условията на евентуалност се навеждат доводи за неговата неправилност поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, евентуално- неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество, с което искането за разпределение ползването на гореописания имот бъде отхвърлено. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси от обуславящо значение за допустимостта, евентуално- правилността на обжалваното решение, в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и че същите са решвани противоречиво от съдилищата, респ. произнасянето на касационнта инстанция с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците по касационната жалба не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК – в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., приложима с оглед датата на подаване на касационната жалба – 29.12.2015 г., въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено по иск с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС, не подлежи на касационно обжалване. Поради това, касационната жалба, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело - да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.