Определение № 3940 от 07.12.2023 г. на ВКС по н. д. № 2010/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Х. К. и на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №1290/22 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 40 000 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 200 000 лв. искът на Х. К. срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.212, ал.4, вр. с ал. 1 и чл.20 НК, по което ищецът е оправдан с вл. в сила на 23.02.17 г. присъда. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими. За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е уважен касаторът- ответник по иска Прокуратура на РБ се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че правният въпрос за определяне на неимуществените вреди от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС №4/68 г., т.3 и 11 от ТР №3/2005 г. на ОСГК и т.19 от ТР №1/2001 г., защото част от твърдените от ищеца вреди не са пряка последица от увреждането и липсват мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди. В противоречие с цитираната практика по чл.290 ГПК е разрешен от въззивния съд правният въпрос: Как се прилага общественият критерий за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди? За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен, касаторът – ищец Х. К. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че правният въпрос: Не следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, съдът да обсъди и съобрази поотделно всички установени по делото релевантни конкретни обстоятелства, както и техния принос и значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост? – е разрешен от въззивния съд в противоречие с р. по гр.д. №403/16 г. на четвърто г.о. на ВКС. Според касатора правните въпроси: Не следва ли при определяне на размера на процесното обезщетение, съдът отделно да обсъди, съобрази и оцени общественото положение на ищеца при повдигане на обвиненията, като отделен и значим фактор за оценка на размера на настъпилите за ищеца неимуществени вреди? и Не налага ли съчетанието на тези два фактора- общественото положение на ищеца и медийното разгласяване на повдигнатото обвинение, определяне на по-висок размер на настъпилите за ищеца неимуществени вреди?- са разрешени в противоречие с р. по гр.д. №1168/16 г. на ВКС, трето г.о. Касаторът намира, че при произнасяне по въпроса: Кои фактори обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди?- въззивният съд е обсъдил обстоятелството, че наказателното производство е продължило необосновано дълго, но не е ценил с нужната значимост и тежест това обстоятелство, в противоречие с р. по гр.д. №1177/16 г. на ВКС, трето г.о. По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди в случая е 40 000 лв. При определянето му е отчел причинения на ищеца стрес и дискомфорт от наказателното преследване, оставането му без работа и доказаното влошаване на заболяванията му.Те обаче, според в.л. – СМЕ, са се обострили и задълбочили не само от стреса от воденото наказателно производство, но и от други фактори, извън наказателното преследване. Отчетен е и периодът, за който ищецът е търпял вредите, като е изпитвал несигурност за бъдещето си – 18 г., 8 м. и 7 дни. По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ до 9.09.2010 г., която не е ограничила необосновано правата му и „забрана за напускане пределите на страната“ до 10.07.2006 г., която е ограничила свободното му пътуване. През част от процесния период срещу ищеца е водено и друго наказателно производство, също завършило с оправдателна присъда, което е дало отражение върху/ завишило е/ претърпените морални вреди. Въззивният съд е приел за неустановено твърдението на ищеца в исковата молба за широко разгласяване на наказателното производство срещу него – в представените разпечатки от електронни издания името на ищеца не е споменато или е споменато само информативно, наред с имената на другите подсъдими, без за него да се излагат конкретни факти или квалификации. За установяване на твърдяното широко медийно отразяване на наказателното дело и настъпилите от него вредни последици св. показания на сина на ищеца са приети за недостатъчни. При данните по делото не са налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на касатора – ответник по иска. При определяне на размера на обезщетението са установени и преценени конкретните обстоятелства на случая / тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, претърпените стрес и безпокойство, установените заболявания на ищеца и влиянието на стреса от наказателното дело върху възникването и обострянето им, оставането му без работа/. Отчетено е и че част от вредите не са доказано причинени от процесното наказателно преследване – такива са причинените от паралелно воденото друго наказателно дело и от собствения, непредизвикан от наказателното преследване ход на установените при ищеца многобройни заболявания. За неустановени са приети и твърдяното от ищеца широко медийно разгласяване на обвинението и претърпените от него морални вреди/уронени добро име и авторитет в обществото, оскърбления и унижения за него и близките му/. Или в съответствие с цитираната от касатора практика на ВКС са преценени от въззивния съд конкретните обективно проявени обстоятелства на случая, имащи значение за прилагане на принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди по чл.52 ЗЗД. Присъдено е обезщетение за моралните вреди, претърпени от ищеца в причинна връзка с незаконното обвинение, като са изложени мотиви за изражението и тежестта на вредите и продължителността на понасянето им. Не се установява противоречие с посочените от този касатор решения по чл.290 ГПК – р. по гр.д. №288/15 г. на трето г.о., р. по гр.д. №1510/19 г. на трето г.о. и р. по гр.д. №2026/18 г. на трето г.о на ВКС – във всички тях обезщетенията за неимуществени вреди са определяни след преценка на конкретните обстоятелства на случая и доказване на причинната връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди. Не са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването и по жалбата на касатора – ищец. При определяне на размера на обезщетението са взети предвид от въззивния съд всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства на случая, изброени по-горе. Отчетена е, чрез потвърдителната за първоинстанционното решение част от въззивното решение, личността на ищеца, вкл. общественото му положение като неосъждан и заемащ длъжността митнически полицай към момента на повдигане на обвинението/ р. по гр.д. №1168/16 г. на трето г.о. на ВКС/. Отчетена е и голямата продължителност/ извън разумния срок/ на наказателното производство, през време на което са понесени моралните вреди от ищеца – стрес, безпокойство, оскърбление пред близки и приятели/ р. по гр.д. №1177/16 г. на трето г.о. на ВКС/. Широката медийна разгласа на обвинението срещу ищеца е приета за неустановена и оттам - за недоказани са приети и претендираните във връзка с нея по-големи неимуществени вреди. Въззивният съд, след излагане на мотиви за значението на конкретните обстоятелства на случая за размера на обезщетението / р. по гр.д. №403/16 г. на четвърто г.о. на ВКС/, изрично е посочил, че присъденото на ищеца обезщетение е в размер към горната граница за подобни случаи, като в същото време не е налице изключителност на вредите, която да обуслови по-висок размер на обезщетението. Не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение и по двете жалби, поради което ВКС на РБ