Определение № 277 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 466/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Я. И. В. против разпореждане № 1488 от 20.12.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 628/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба на жалбоподателката с вх. № 8196 от 18.11.2022 г. против постановеното по същото дело определение № 778 от 07.11.2022 г., поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите в срок. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Я. И. В. срещу Н. З. В. и Р. В. В. в качеството им на попечители на непълнолетния им син Д. В.. Твърди се, че синът на ищцата – И. В., дарил на Д. В. собствените си ид. ч. от недвижим имот, който същият притежавал в съсобственост с ищцата и трети лица. Дарението било извършено с мотив да бъде помогнато на семейството на надарения, което към онзи момент било в нужда. Скоро след отчуждаването на имота надареният Д. се оженил, а родителите му се разпоредили с движимото имущество на ищцата и сина й, което се намирало в имота, и което обстоятелство принудило ищцата да потърси съдействието на полицията. Ищцата е изтъкнала, че не може да осъществи контакт с надарения и семейството му, които освен всичко друго лишили нея и сина й от достъп до имота, ид. ч. от който все още същата притежава. Претендирала е за разваляне на дарението, като е обосновала своята активна процесуална легитимация с твърденията относно начина на живот на сина й, влошеното му здраве и невъзможността да пътува. С определение № 289 от 31.07.2022 г. по гр. д. 684/2022 г. по описа на Районен съд - Самоков производството по делото е прекратено поради констатирана от съда липса на правен интерес за ищцата, която не е страна по договора, а и предвид забраната на чл. 26, ал. 2 ГПК, според която никой не може да предявява чужди права, освен в предвидените в закона случаи. С определение 778 от 07.11.2022 г. по в. ч. гр. д. № 628/2022 г. на Софийският окръжен съд е потвърдил последното определение по съображения, че ищцата е предявила чужди права, което е недопустимо. Изложено е, че липсват твърдения и доказателства ищцата да представлява сина си по силата на упълномощаване. Срещу това определение Я. И. В. е подала частна касационна жалба вх. № 8196 от 18.11.2022 г., която е била оставена без движение от администриращия жалбата съд с разпореждане от 30.11.2022 г., като на ищцата са дадени указания за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба и се й указани последиците при неизпълнение. Съобщението е връчено на жалбоподателката на 06.12.2022 г. В изпълнение на подробните указания на Софийски окръжен съд на 07.12.2022 г. са постъпили молба за внесена държавна такса съобразно указанията на съда, като са представени доказателства за плащането на същата, постъпило е /на същата дата/ и уточнение, именувано като допълнително обяснение към частна касационна жалба, в което се излагат допълнителни фактически твърдения и оплаквания, но със същото не са изпълнени останалите, дадени от съда, указания с разпореждането от 30.11.2022 г.: да изложи основанията за касационно обжалване на атакуваното определение, да посочи в какво се състои искането до съда, да приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и да представи доказателства за придобита юридическа правоспособност или жалбата да бъде приподписана от надлежно упълномощен адвокат, в който случай да бъдат представени и доказателства за представителната му власт. Разпореждането за връщане на частната касационна жалба е правилно и следва да бъде потвърдено. Съдът е длъжен да разгледа всяка подадена до него молба за защита на лични и имуществени права, но само доколкото са налице процесуалните предпоставки за това. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. За да се извърши преценка по чл. 280, ал. 1 ГПК е нужно частният жалбоподател да приложи изложение на основанията за допускане до касационно обжалване съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК или такова изложение да се съдържа в частната му касационна жалба. С оглед предвидения селективен характер на касационното производство законодателят е въвел и изискването за задължително адвокатско представителство пред ВКС – чл. 284, ал. 2 ГПК. Освен това характерът на производството предполага професионализъм при осъществяване на защитата на права на касационна инстанция, нещо повече в чл. 24, ал. 2 от Закона за адвокатурата законодателят дори е предвидил изискване за най-малко 5-годишен юридически стаж на адвоката, упълномощен да представлява страна пред ВКС. В случай, че страната е изправена пред материални затруднения, които не й позволяват да заплати адвокатски хонорар, тя може да бъде защитавана от избрания от нея адвокат при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. или да поиска предоставянето на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК вр. Закона за правната помощ. В случая дадените указания от администриращия съд са ясни и категорични, изрично са указани и неблагоприятните последици от неизпълнението им. Съобщение за разпореждането за оставяне без движение е редовно връчено на жалбоподателката Я. И. В.. В подаденото допълнително обяснение към частната касационна жалба от 07.12.2022 г. жалбоподателката не е изложила основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и/или 2 ГПК, като частната касационна жалба не е приподписана от адвокат, нито е представено удостоверение за юридическа правоспособност на самата жалбоподателка. Посочила е, че ще ангажира адвокат да я представлява в о. с. з. пред ВКС, не притежава юридическа правоспособност, но „има много богат житейски опит“. Неизпълнението е дало основание за връщане на подадената жалба, поради което същото е правилно и законосъобразно. Процесуалните разпоредби са императивни и създават задължения за съда и страните да съобразяват действията си с тях, без да се допускат отклонения. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение