Определение № 3373 от 01.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1179/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт К. И., обжалва решение № 39 от 10.02.2025 г. по в.гр.д. № 571/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, 2 граждански и търговски състав, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 357 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 92/2023 г. на Окръжен съд Велико Търново, настоящият жалбоподател е осъден да заплати на В. А. П. сумата от 150 000 лв. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на дъщеря ѝ М. Й. Д. в резултат на ПТП на 21.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Моли да се постанови ново решение, с което предявеният от В. А. П. иск в размер на 150 000 лв. бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.Допустимо ли е претендирането на обезщетение за неимуществени вреди от страна на възходящ на пострадалия, когато последният е получил застрахователно обезщетение за същите вреди преди настъпването на леталния изход? 2.Счита ли се за погасено правото на трети лица (наследници) да претендират обезщетение за неимуществени вреди, ако пострадалият е получил обезщетение за своите неимуществени вреди приживе? 3.Противоречи ли решението на първоинстанционния съд на задължителната съдебна практика, според която при изплатено обезщетение на пострадалия не възниква ново самостоятелно право на обезщетение за неговите наследници? 4.Нарушава ли съдът материалния закон, като присъжда обезщетение за неимуществени вреди на възходящ на пострадалия, при положение, че последният е упражнил правото си на обезвреда чрез получено обезщетение преди смъртта си? По тези въпроси се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с: решение № 199 от 05.11.2014 г. по гр.д. № 480/2014 г. на ВКС, III гр.о.; решение по гр.д. № 321/2013 г. на ВКС; решение по гр.д. № 658/2012 г, на ВКС; Постановление № 4/1968 г. на ВС. Ответницата по касационната жалба В. А. П., чрез адвокат Г. Х., оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата В. А. П., е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейната дъщеря М. Й. Д., настъпила вследствие на ПТП, реализирано на 21.11.2019 г. Прието е, че към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място], е з астраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за МПС, марка „Шкода“, модел „Ф.“, с рег. [рег.номер на МПС], управлявано от Н. Г. Г., както и че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на управляващия лекия автомобил, извършил противоправно деяние при управлението му. Прието е, че смъртта на М. Д. е настъпила в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние на водача на лекия автомобил, като след причинените тежки телесни повреди и липсата на възстановяване, пострадалата е починала. Това от своя страна е обусловило извод, че застрахователят на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да отговаря спрямо ищцата за причинените й неимуществени вреди, болки и страдания, от смъртта на дъщеря й. Спорът пред въззивния съд е относно материалноправната легитимация на ищцата В. А. П. да получи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, с оглед обстоятелството, че обезщетение за неимуществени вреди относно нанесените й тежки телесни повреди е било заплатено на нейната дъщеря - пострадала от процесното застрахователно събитие, както и относно справедливия размер на дължимото застрахователно обезщетение, на основание чл. 52 от ЗЗД. Въззивният състав е приел за неоснователно възражението на ответната страна „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, че след като е било реализирано правото на пострадалото лице да получи обезщетение за претърпените от него вследствие на деликта неимуществени вреди, това право е било погасено и не можело да възникне в патримониума на трети лица, които не можели да черпят права от същия юридически факт, било правилно, но неотносимо към процесния случай. Установено било, че пострадалата от ПТП М. Й. Д. е получила обезщетение за неимуществените вреди, които са ѝ били причинени при процесното ПТП на 21.11.2019 г. Ищцата В. А. П. не претендирала и не би могла да претендира обезщетение, дължимо на дъщеря ѝ за претърпените от нея вреди, дори и последната да не е била упражнила правото си да търси обезщетение за същите. Искът на П. бил за присъждане на обезщетение за настъпилите в нейния патримониум неимуществени вреди от смъртта на дъщеря ѝ, в резултат на виновно, противоправно деяние, осъществено от застраховано при „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, лице. Двете правоотношения - това на пострадалата от ПТП със застрахователя и това на майката на пострадалата със застрахователя - не били идентични, а се основавали на различни правопораждащи правото на обезвреда факти, при което В. А. П. била материално легитимирана да получи обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Въззивният състав е посочил, че загубата на любим човек била изключително тежко негативно емоционално изживяване за хората, за които починалият е бил най-близкият и значим човек, и търпените от тях болки и страдания безспорно били неизмерими с паричен еквивалент, защото какъвто и размер на обезщетение да бъдел определен, загубата за тях била невъзвратима, мъката ги съпътствала през целия им живот и обезщетението не било в състояние да компенсира вредата. Обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване в случай на смърт на родствената връзка на ищеца с починалия, възрастта им, действителните фактически взаимоотношения между тях, естеството на претърпените от пострадалия болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, отражението на вредата върху личната и социална сфера, и други релевантни обстоятелства. Дъщерята на ищцата била към момента на произшествието на 57 г. Вследствие на инцидента поради увреждане на гръбначния мозък била получила пълна долна параплегия - парализа без сетивност и частична параплегия на горните крайници, предимно на лявата ръка, не се е очаквало подобрение на състоянието ѝ поради липса на рехабилитационен потенциал и е освидетелствана от ТЕЛК с 95 % нетрудоспособност с чужда помощ. Пострадалата била останала напълно неподвижна, при строг постелен режим и три години след ПТП - на 19.10.2022 г. починала. От заключението на медицинската експертиза било установено, че смъртта ѝ е била в пряка причинно-следствена връзка с получените при ПТП травматичните увреждания и последващи усложнения от продължителното във времето залежаване при относително пълна неподвижност на тялото, които са довели до масивна белодробна тромбоемболия - запушване на кръвоносните съдове от тромби, непосредствено причинило смъртта. Прието е за установено, че непосредствени и постоянни грижи за пострадалата били полагани от нейната майка, подпомагана и от брата на пострадалата. Също така, че към датата на ПТП В. П. е била на 78 г., живеела заедно със сина си и дъщеря си, която отново заживяла в къщата, заедно с майка си и брат си, след като съпругът й бил починал; живели в едно домакинство и споделяли ежедневието си. Пострадалата М. имала един син, който живеел в Америка от години. С оглед свидетелските показания на брата на загиналата и син на ищцата, св. П. съдът е приел, че майката е изживяла много тежко състоянието на сестрата, като е била ясно, че М. има прекъснат гръбначен мозък и не е имало никакви шансове за възстановяване. Майката била в тежко психично състояние, отслабнала с над 20 кг, но от сутрин до вечер се грижила за сестра му, която била абсолютно безпомощна. Когато настъпила смъртта на М., според свидетеля, майката била съкрушена и споделила, че ако той, синът й не бил с нея, нямало да преживее до другия ден. Майката постоянно плачела, искала да гледа снимки на сестра му, но те само я натъжавали. Въззивният състав кредитирал показанията на свидетеля, като е преценил същите като безпристрастни, тъй като изложените от него факти били детайлни, последователни, непротиворечиви и разкривали лични наблюдения, както и липсвали доказателства, които да ги опровергават. С оглед тези свидетелски показания, съдът е приел, че е доказано естеството на връзката между майката и дъщерята - на взаимна обич, грижа и подкрепа, като е прието, че не било необходимо да бъде доказвано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, които били нормално присъщи на трагична загуба на любим човек, каквато загиналата е била за своята майка. Нормална била реакцията ѝ на шок, на безутешна скръб и неспособността да повярва на случилото се, чувството за безпомощност и тревожност от загубата на единия от най-близките ѝ хора. На доказване подлежали само специфичните вреди, които се твърдяло да са настъпили в причинна връзка с деликта. Според въззивния състав, в процесния случай, при определяне размера на обезщетението следвало да се отдаде особено значение на две обстоятелства - на това, че в продължение на 3 години майката всеки ден е преживявала безнадеждното състояние на детето си и е трябвало да приеме, че не може да му помогне, и възрастта на ищцата. Преценено е като изключително трагично възрастен родител да надживее своето дете, защото очакванията са животът да следва естествения си ход. Загубата се преценявала като много значима и поради това, че в традиционните за българското общество семейни отношения, било нормално децата да полагат лични грижи за възрастните си родители, а не обратното. Изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД не допускало обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалите, а то следвало да служи единствено за репариране на причинените им вреди, поради това съгласно практиката на ВКС и съдилищата при определяне на размера му се отчитала и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Освен лимитите на застрахователно покритие по чл.492 от КЗ, които не са били променяни от 2018 г., ориентир за икономическата обстановка били също и минималната работна заплата, която към датата на настъпване на вредоносния за ищцата резултат - 2022 г. възлизала на 710 лв. и средната работна заплата в страната към края на 2022 г. по данни на НСИ - около 1 850 лв. Съдът е съобразил и съдебната практика по дела със сходни травматични увреждания от ПТП, настъпили през 2021 г. - 2022 г. При съвкупния анализ на така обсъдените обстоятелства, апелативният състав е достигнал до извод, че справедливото обезщетение за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди възлизало на 150 000 лв. - колкото било претендирано от нея с исковата ѝ молба. Това е определило и решението на въззивния съд за потвърждаване на решението на първата инстанция, с което било присъдено обезщетение от 100 000 лв, така и за отмяна и уважаване на въззивната жалба на В. П., като са присъдени още 50 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди. Допускането на касационно обжалване се извършва при условията на чл. 280 от ГПК. По отношение на формулираните първи и втори правни въпроси, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира следното. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да обоснове основание за допускане на касационно обжалване. С поставените правни въпроси, касаторът е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът е формирал правни въпроси относно полученото обезщетение за причинените й лично вреди от страна на пострадалата, изключва ли правото на претендиращата майка да получи обезщетение за причинените й лично неимуществени вреди от смъртта на пострадалата. В случая предмет на делото е спорът между страните относно дължимото застрахователно обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, на родител на пострадалото лице. С оглед въведеното възражение от застрахователя за недължимост на обезщетението, поради изплатено обезщетение лично на пострадалия, за причинените му неимуществени вреди от засягане на телесната му цялост, въззивният съд е приел, че родителят има право на обезщетение за причинените му лично вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние. Основание на предявения от майката иск е настъпилата смърт на дъщеря й. Отправеното възражение от застрахователя е, че вече за това ПТП е заплатено обезщетение за неимуществените вреди е включено в предмета на делото. Съдът е разграничил причинените неимуществени вреди на родителя от причинените неимуществени вреди на детето, пострадало в пътно-транспортно произшествие. Обобщен е извод, че застрахователят дължи обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от увреждането. При доказване на пряката причинно-следствена връзка между противоправното деяние, причинило процесното пътно-транспортно произшествие е прието, че от настъпилата смърт на дъщерята ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени, на основание чл. 52 от ЗЗД. По отношение на допълнителното основание, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че съдебната практика, на която се е позовал касаторът, решение по т.д. 658/12 г., ВКС, не кореспондира с предмета на делото. Соченото решение гр.д. 321/13 г. не е приложено и под посочения номер съществува определение на ВКС по чл. 43, т. 3 от НПК. Практиката на ВКС по отношение на правото на обезщетение за неимуществени вреди, за което не е формулирана претенция от пострадалия приживе, преминава ли на основание наследяване в правоприемниците му, не кореспондира с поставените правни въпроси. Следва да се приеме, че липсва отклонение при разрешаване на поставените правни въпроси от въззивния съд от тълкуването на чл. 52 от ЗЗД, приложим и при разглеждане на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. В т. 1 от ППВС 4/68 г. изрично е посочено, че на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди от непозволеното увреждане. В случая въззивният съд е приел, че неимуществените вреди на майката, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дъщеря й, настъпила като пряка последица от пътно-транспортното произшествие и като преки и непосредствени вреди, подлежат на обезщетение. В случая липсва соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С формулирания трети правен въпрос, касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Общото формулиране „противоречи ли решението на въззивния съд на задължителната съдебна практика“ не представлява обосноваване на общо основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да формулира правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, което не е сторил с посочения трети правен въпрос. Също така липсва посочване на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. По отношение на четвъртия правен въпрос, също не е налице обосноваване на общо основание за допускане на касационно обжалване. Изрично е подчертано в т. 1 от посоченото тълкувателно решение, че поставеният правен въпрос, не може да бъде свързан с правилността на съдебното решение. Формулираният правен въпрос не може да бъде разрешен в производството по чл. 288 от ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното съдебно решение. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България