Определение № 405 от 28.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 176/2026 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 21655 от 21.11.2025 г., подадена от Етажна собственост в жилищна сграда с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] представлявана от професионален домоуправител „Входове БГ“ ЕООД, чрез адв. К. С., подадена против определение № 5090 от 06.11.2025 г. по ч. гр. д.№ 4078/2025 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от същата частна жалба вх. № 99195/22.08.2025г. срещу определение от 11.08.2025г. по гр.д. № 11609/2024г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК. В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност, като е изложена теза, че определението на СГС на общо основание следва да подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.2 ГПК, пред Софийски апелативен съд, защото СГС се е произнесъл по чл. 248 ГПК за първи път. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което е преграждащо и подлежи на обжалване пред ВКС, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция е потвърдил решение № 13840/12.07.2024 г. по гр.д. №32853/2023 г. на Софийски РС, в частта, в която са отхвърлени предявените от етажните собственици на сграда с административен адрес: [населено място], С., район „К.“,[жк], [жилищен адрес] срещу М. И. Д., ЕГН: [ЕГН], положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, за разликата от уважения размер от 70лв. до пълния предявен размер от 210 лв ., незаплатени месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновление, за периода от 01.10.2021г. до 31.10.2022г., ведно със законната лихва от 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разликата от уважения размер от 63 лева, до пълния предявен размер от 126 лева, незаплатени месечни такси за поддръжка и управление на ЕС за периода от 01.10.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 03.11.2022 г. до окончателното до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 1900/17.01.2023г. по ч.гр.д.№ 59906/2022 г. на СРС. С решението етажните собственици на сграда, с административен адрес: [населено място], С., район „К.“,[жк], [жилищен адрес] действаща чрез „Входове БГ“ ООД, ЕИК: 202208888 са осъдени да заплатят на основание чл.38 ЗА на адв. Н. И. И., ЕГН [ЕГН], сумата от 200 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ на М. И. Д. за въззивното производство. С молба от 07.05.2025г. етажните собственици са поискали изменение на решение, постановено на 17.04.2025г., в частта за разноските, присъдени на основание чл. 38 ЗА, като бъде отхвърлено искането за присъждането им. С определение от 11.08.2025г. по гр.д. № 11609/2024г. на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, молбата е оставена без уважение. С обжалваното сега определение е оставена без разглеждане подадената частна жалба против последното определение на СГС, постановено на основание чл. 248 ГПК. Съставът на ВКС е приел, че частната жалба е недопустима, защото, съгласно чл. 248, ал.3 ГПК определението по разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. Тъй като в случая въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, защото е за претенции под 5000 лв., определението по чл. 248 ГПК също не подлежи на обжалване. Определението е правилно. Съгласно чл. 248, ал.3 ГПК, определението, с което съдът се произнася по искане за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, чието изменение или допълнение се изисква. Тъй като постановеното въззивно решение е за искове с цена под 5000 лв., съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, то не подлежи на касационно обжалване. Съгласно правилото на чл. 248, ал.3 ГПК и постановеното определение по молба за изменението или допълнението му също не подлежи на обжалване. Затова и подадената частна жалба против него е недопустима и правилно оставена без разглеждане. Доводите в частната жалба за това, че определението следва да подлежи на общо основание на обжалване, на осн. чл. 274, ал.2 ГПК пред апелативен съд, са неотносими към определение по чл. 248 ГПК, защото за този вид определения е предвидено специално правило за обжалването им в чл. 248, ал.3 ГПК. Неотносимо е и тълкуването по т.24 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. То се отнася за това по какъв ред – като касационно по реда на чл. 274, ал.3 или по реда на чл. 274, ал.2 ГПК се обжалва определението по чл. 248 ГПК, но само когато това определение подлежи на обжалване, защото и крайният съдебен акт по спора – въззивното решение, респективно въззивното определение подлежи на касационно обжалване при съобразяване нормата на чл. 280, ал.3 ГПК. В този случай е компетентен ВКС, защото той е компетентен да се произнесе и по касационната жалба и двете произнасяния са свързани. Когато въззивното решение не подлежи на обжалване, поради това, че се отнася за спор, посочен чл. 280, ал.3 ГПК и определението по чл. 248 ГПК, постановено по молба за изменението или допълването му в частта за разноските не подлежи на обжалване и въпроса пред кой съд изобщо не се поставя. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение