Определение № 504 от 30.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2901/2020 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 6239/17.08.2020 година, подадена от Г. А. К., срещу определение № 331/03.08.2020 година на Апелативен съд Пловдив, 2-ри граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 326/2020 година. С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Пловдив е потвърдил разпореждане от 3315/16.05.2020 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско въззивно отделение, ХІV.ти граждански състав, постановено по гр. д. № 19801/2019 година, с което е върната подадената от Г. А. К., срещу постановеното по същото дело решение № 1444/05.12.2019 година, касационна жалба с вх. № 1526/16.01.2020 година. В подадената от Г. А. К. частна касационна жалба се излагат доводи за това, че определението на Апелативен съд Пловдив е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Направено е искане същото и потвърденото с него разпореждане на Окръжен съд Пловдив да бъде отменено като делото бъде върнато на Окръжен съд Пловдив за администриране на касационната жалба. Касаторката твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Пловдив. Насрещната страна по жалбата „ЕОС Матрикс“ ЕООД [населено място] е подало отговор на същата с вх. № 260 442/15.09.2020 година, с който е изразило становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение № 331/03.08.2020 година на Апелативен съд Пловдив, 2-ри граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 326/2020 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение, а също така и потвърждаване на оспорваното с нея определение. Г. А. К. е била уведомена за обжалваното определение на 10.08.2020 година, а подадената от нея срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 6239/17.08.2020 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: С решение № 1444/05.12.2019 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско въззивно отделение, ХІV.ти граждански състав, постановено по гр. д. № 19801/2019 година е било потвърдено решение № 2560/19.06.2019 година на Районен съд Пловдив, ІХ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 2658/2019 година, с което е отхвърлен предявения от Г. А. К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД [населено място] иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че К. не дължи на дружеството, като погасени по давност, следните суми, а именно: сумата от 11 066.93 лева-главница, дължима по договор за банков кредит, сключен на 09.10.2009 година, с „Обединена Българска банка“ АД [населено място], сумата от 706.21 лева-договорна лихва за периода от 01.01.2010 година до 16.09.2010 година, сумата от 680.04 лева-наказателна лихва за периода от 01.01.2010 година до 16.09.2010 година и законна лихва върху главницата, считано от 17.09.2010 година до изплащане на вземането, както и сумата от 847.93 лева – разноски по делото, за което е издаден изпълнителен лист от 20.09.2010 година по ч. гр. дело № 14132/2010 година по описа на Районен съд Пловдив и е образувано изпълнително дело № 20108210401553/2010 година по описа на П. И.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители. Г. А. К. е подала касационна жалба с вх. № 1256/16.01.2020 година срещу въззивното решение, която е била върната с разпореждане от 3315/16.05.2020 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско въззивно отделение, ХІV.ти граждански състав, постановено по гр. д. № 19801/2019 година. В последното е посочено, че жалбата е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК. Воденото производство имало за предмет сделка, сключена между контрагенти единият от които бил търговско дружество. Затова сделката трябвало да се счита търговска на основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Самата сделка била за отпускането на банков кредит, която по същността си попадала в обхвата на абсолютните търговски сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Поради това обжалваемостта на делото пред касационната инстанция следвало да се преценява съобразно размера на исковата претенция, която в случая била под изискуемия минимум от 20 000.00 лева. Това разпореждане е било потвърдено от Апелативен съд Пловдив с обжалваното определение, като са възприети съображенията на първоинстанционния съд и освен това е посочено, че в случая не намирало приложение извършеното със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр.100/2019 година. ,в сила от 24.12.2019 година, допълнение на разпоредбата на чл. 113 от ГПК, съгласно което образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждали като граждански по реда на общия исков процес. С изменението не били предвидени преходни и заключителни разпоредби, придаващи обратна сила на допълнението, затова то се прилагало за всички заварени към влизането му в сила на 24.12.2019 година висящи производства, по които съдебният акт, слагащ край на производството не бил влязъл в сила. Решението на въззивната инстанция било постановено на 05.12.2019 година и като неподлежащо на касационна обжалване било влязло в сила и допълнението на чл. 113 от ГПК не се прилага по отношение на него Във връзка с тези мотиви на Апелативен съд Пловдив в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Г. А. К. твърди, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по правния въпрос за това търговски ли са по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки (в това число абсолютните) една от страните по които не е търговец, като този въпрос бил разрешен в противоречие с определение № 547/23.11.2016 година, постановено по ч. гр. д. № 4967/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В последното е посочено, че материалните правоотношения между страните по абсолютна търговска сделка се уреждат от ТЗ, той урежда и материалните правоотношения по сделките, които са търговски само за една от страните. Споровете, произтичащи от търговски сделки, когато са родово подсъдни на окръжен съд, подлежат на разглеждане по реда на производството по търговски спорове-и в този смисъл тези дела са търговски; но не са търговски по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки (в това число абсолютните) една от страните, по които не е търговец. Основанието за определяне на по-висок праг за достъп до касационно обжалване според паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция-20 000.00 лева вместо 5 000.00 лева е, че в отношенията между търговци сумата 20 000.00 лева не е голяма. Когато една от страните по сделката е нетърговец (това са всички сделки с потребители), прагът за достъп до касационно обжалване според паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция е като по граждански дела-5 000.00 лева. За нетърговеца 5 000.00 лева са 12 минимални работни заплати, а 20 000.00 лева са 48 минимални работни заплати. Така поставения от Г. А. К. правен въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на състава на Апелативен съд Пловдив при постановяване на обжалваното определение. При това даденото от съдебния състав разрешение на този въпрос противоречи на посочената практика на ВКС, която е възприета и в определение № 117/12.03.2018 година, постановено по гр. д. № 821/2018 година, определение № 575/02.10.2020 година, постановено по гр. д. № 1422/2020 година и определение № 655/30.10.2020 година, постановено по ч. гр. д. № 1923/2020 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така и в определение № 308/21.08.2020 година, постановено по ч. гр. д. № 2265/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С оглед на горното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 331/03.08.2020 година на Апелативен съд Пловдив, 2-ри граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 326/2020 година по подадената срещу него от Г. А. К. частна касационна жалба с вх. № 6239/17.08.2020 година и такова трябва да се допускане. В резултат на това обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане на Окръжен съд Пловдив следва да бъдат отменени и делото да се върне на втория съд за администриране на подадената от К. срещу решение № 1444/05.12.2019 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско въззивно отделение, ХІV.ти граждански състав, постановено по гр. д. № 19801/2019 година касационна жалба с вх. № 1526/16.01.2020 година. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение