Определение № 933 от 21.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1579/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на касатора „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение в частта относно присъдените в полза на ответника по касационната жалба Л. К. разноски за адвокат. Молителят сочи, че заплатеното от К. възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и положените от адвоката усилия, както и че същото е в размер, значително по-голям от минималния според Наредба № 1/2004 г. Поддържа, че предвид характера на производството по чл. 288 ГПК, който не включва доказателствена дейност, прекомерен се явява дори минималният размер, установен в Наредбата, и доколкото същият е неприложим с оглед тълкуването, дадено с решение на СЕС по дело № С-438/22, молителят отправя искане за отмяна на присъдените разноски за адвокат над сумата от 200 лв. Ответникът по молбата Л. К. я оспорва. Заявява, че при определяне на справедливото възнаграждение съдът трябва да отчете редица фактори извън фактическата и правната сложност на делото, включително особеностите на пазарната икономика и специфичността на предлаганата услуга. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Касационното производство е образувано по касационна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. С определението от 03.02.2025 г., чието изменение се иска, съдът не е допуснал касационно обжалване и е присъдил на ответника по касационната жалба К. разноски за адвокат за касационната инстанция в размер от 1 500 лв., съобразявайки доказателствата за сключен договор за правна защита и за извършено плащане по него. Според настоящия състав заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Справедливият размер на същото се определя на база комплекс от фактори, сред които фактическата и правната сложност на делото, цената на иска, видът и характерът на осъществяваната защита, спецификата на съответното производство и др. В случая, макар защитимият материален интерес да не е висок, следва да се отчете, че защитата е осъществявана по два кумулативно съединени иска и в двуфазно производство, в което отговорът на касационната жалба съдържа доводи по всяка от фазите (срещу допускането на касационно обжалване и срещу уважаването на касационната жалба). Наред с това трябва да се съобрази, че молителят е обосновал допускането на касационно обжалване със значителен брой въпроси (девет), както и че спрямо тях е поддържано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, налагащо проучване на цитираната от касатора многобройна съдебна практика. Поради изложеното независимо от цената на исковете заплатеното от К. възнаграждение в размер от 1 500 лв. не се явява прекомерно, а съответствието му с минимума, определен според действалата към момента на сключване на договора редакция на Наредба № 1/2004 г., както сочи и молителят, е ирелевантно, тъй като този нормативен акт не се явява приложим в процесните отношения съгласно тълкуването, дадено от СЕС по дело № C-438/2022 г. Тази неприложимост важи както при определянето на възнаграждение под предвидените в Наредбата размери, така и при аргументирането на справедлив размер над тях. С тези мотиви съставът на Първо търговско отделение на Търговската колегия на ВКС