Определение № 129 от 23.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 379/2012 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника К. Й. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Й. Г. срещу решение № 24 от 23.01.2012г. по в. гр. дело № 360/2011г. на Кърджалийски окръжен съд. Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК - въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и инвокира доводи за нейната недопустимост поради необжалваемост на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него съдът след отмяна на първоинстанционното решение е признал за установено по отношение на ответника К. Й. Д., че дължи на [фирма], [населено място] суми в размер 9 000 лв. – главница, произтичаща от неизпълнение на мандатно правоотношение във връзка договор за продажба на движими вещи, 1 913,11 лв. – мораторна лихва върху главницата за определен период, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2010г. до окончателното плащане, и 1 411 лв. - разноски в заповедното производство и е осъдил ответника да заплати на ищцовото дружество разноски в размер 740 лв. Делото е търговско, тъй като предявените искове са по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ – отчетна сделка по договор за поръчка във връзка с договор за продажба на риба и обезщетение за забава /мораторна лихва/. Всеки от предявените искове е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. Касационната жалба е подадена на 20.02.2012г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се присъждат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за настоящото производство в размер 1 630 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение