Определение № 652 от 06.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 304/2026 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на „Дентален център 1“ЕООД срещу определение №7/05.01.2026г. по гр.д.№500/25г. на Окръжен съд Сливен, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение №3575/25.09.25г. по гр.д.№3091/22г. на Районен съд Сливен, с което е върната въззивната му жалба срещу постановеното от районния съд решение. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност, поради допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон, неправилно прилагане на правилата за връчване на книжа и ограничаване правото на защита. Твърди се,че от данните по делото се установява,че липсва редовно връчване на решението на първата инстанция, тъй като то е извършено на адрес, който не е бил заявен като съдебен такъв, няма данни решението да е получено от представител на дружеството, доколкото до подписа не е посочено качеството на лицето, приело книжата. Оспорва се като неправилен и некореспондиращ с практиката на касационната инстанция изводът на състава,че след като лицето, получило съдебния акт е адвокат по делото, връчването следва да се счита редовно, тъй като едно лице би могло да действа в различни качества, а редовността на връчването следва да бъде установена по несъмнен начин. Претендира се отмяна на определението на СлОС с произтичащите от това последици. В приложеното към касационната жалба писмено изложение на предпоставките за допускане на касационния контрол се поддържат доводи за приложимост на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с въпросите 1. Нарушава ли съдът процесуалните правила за връчване и правото на защита на страната, когато връчва съдебни книжа на адвокат,без изрично процесуално упълномощаване за получаване на съобщения, при наличие на ясно и последователно заявен адрес на дружеството за призоваване и следва ли при тези обстоятелства да се приеме съпричиняване на процесуалното нарушение както от страна на адвоката, приел връчването, така и от страна на съда, който не е извършил връчване на законово определения адрес?; 2. Връчването на съдебни книжа на адрес, който не е заявен като съдебен адрес на търговец, поражда ли правни последици за началото на сроковете за обжалване на съдебния акт, като се има предвид императивната правна норма на чл.50 ГПК, която изключва прилагането на чл.51 ГПК по отношение на търговци?; 3. Започва ли да тече срокът за обжалване от връчване на съдебен акт на лице – процесуален представител по делото, когато връчването е извършено на адрес, който не е заявен като съдебен адрес на дружеството, съгласно чл.50 ГПК? и 4. Допустимо ли е съдът да приеме за редовно връчване на съдебни книжа на търговско дружество чрез негов адвокат, когато във всички процесуални документи по делото, както и в търговския регистър, изрично е посочено седалището и адресът на управление на дружеството като адрес за призоваване,без да е налице изрично пълномощно за получаване на съдебни книжа и при положение,че съдът не е предприел действия по връчване на посочения адрес на дружеството? В писмен отговор ответната по частната касационна жалба страна Ж. В. Г. е възразила срещу допускането й до разглеждане по същество и срещу основателността й. Претендира направените разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване по посочения ред съдебен акт от легитимирана да обжалва въззивното определение страна, което я прави допустима. За да потвърди обжалваното пред него определение на първоинстанционния съд,с което е върната подадената от „Дентален център – 1 Сливен“ЕООД въззивна жалба срещу постановеното от Районен съд Сливен решение по делото, с определението си окръжният съд е констатирал безспорните факти,че изпратеното съобщение, с приложен към него препис от първоинстанционното решение, е получено на 25.08.2025г., като в разписката за връчване се е подписал за получател адв.О., както и,че въззивната жалба е депозирана на 23.09.2025г. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.39 ал.1 ГПК, според която, когато страната има пълномощник по делото, връчването на съдебни книжа се извършва на пълномощника, от която е заключил, че в този случай съдът няма задължението да изпраща призовка на страната, освен ако пълномощията на адвоката не са оттеглени или пълномощникът не е направил отказа от упълномощаването, за което съдът следва да е уведомен. Съобразявайки правилата, уредени в чл.51 ГПК във връзка с чл.45 ГПК, съставът е посочил,че връчването на адвокат, в качеството му на процесуален представител на страната, е приравнено на лично връчване, какъвто е и настоящият случай, като адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител освен ако пълномощното му е оттеглено по реда на чл.35 ГПК или при отказ от пълномощия по чл.36 ГПК, а в останалите случаи отказът на адвоката да приеме съобщението не засяга редовността на връчването. Тъй като в случая отказ не е налице, а съобщението с преписа от решението е прието надлежно с подписа на адв. О., съдът е приел,че връчването е редовно. Наведеното в частната жалба възражение, основано на твърдението, че упълномощаването на адв. О. за негов процесуален представител по делото е единствено за първоинстанционното производство, е прието като некореспондиращо със съдържанието на представеното по делото пълномощно, в което подобно ограничаване на представителната власт не е предвидено; съдът не е уведомен за евентуално оттегляне на пълномощията, като до този момент по предвидения в закона ред всички извършени от пълномощника процесуални действия остават в сила. При липса на данни учредената му представителна власт да е оттеглена от страна на упълномощителя по посочения процесуален ред, съдът е заключил,че получаването на препис от решението от адвокат О., в качеството му на пълномощник на страната, е произвело целеното правно действие за нея,като я обвързва, а това изключва правото му на защита да е било нарушено, поради неспазване на процесуалните правила за уведомяване в процеса. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на СлОС. Обща предпоставка за допускане на въззивен акт до контрол по същество от касационната инстанция е в писменото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъде формулиран конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос, разрешаването на който да е обусловил крайния изход при произнасянето на въззивния съд. Въпросът следва да е от правен, а не от фактически характер или по правилността на направените от съда изводи.Липсата на такъв е достатъчно основание за отказ. Нито един от поставените в изложението въпроси не може да бъде квалифициран като осъществяващ общото изискване за допускане по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като никой от тях не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд, който се е обосновал с прилагане на относимите към случая разпоредби на чл.39 ГПК /установяваща в условията на алтернативност възможност връчването да се извърши на посочен от страната съдебен адресат или на пълномощника по делото, какъвто в случая е адв.О., получил преписа от решението/, чл.51 ГПК вр. чл.45 ГПК. Същият не е приел,че липсва изрично процесуално упълномощаване /каквото твърдение се съдържа в първия и последния от въпросите, които освен това са и по правилността на изводите му, а не по приложението на правото/; не е излагал съображения във връзка с наличието или липсата на съдебен адрес на страната, нито е формирал извод,че нормата на чл.50 ГПК изключва приложението на чл.51 ГПК, а напротив, позовал се е на чл.45 ГПК, според чието императивно правило връчването на представител се смята за лично връчване на адресата /без да се разграничава качеството на последния – физическо или юридическо лице, вкл. търговец/. Липсата на обоснована обща предпоставка за допускане на касационното обжалване мотивира настоящия състав да откаже такова, без да се произнася по наличието на обстоятелства, сочещи на необходимост от тълкуване на конкретни правни норми във връзка с връчването на съдебни книжа в процеса, по причините и с целите, посочени в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, каквито касаторът и не е развил в изложението си в съответствие с дадените задължителни разяснения. Поради изложеното, атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол. В полза на ответницата по частната касационна жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 920,33 евро. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение