Определение № 658 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Крис Травел“ ЕООД, представлявано от управителя И. М. Н., чрез адвокат Е. А. от АК-София срещу решение № 6/27.01.2020 г. по в.гр.д. № 1905/2019 г. на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 196/28.02.2019 г. по гр.д.№ 810/2018г. на Районен съд Несебър за отхвърляне молбата на ответника за тълкуване на постановеното по делото решение № 222/11.12.2018 г., с което е уважен иск на К. К. А. срещу „Крис Травел“ ЕООД на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението на К. К. А. със Заповед №1/11.06.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, т.1 КТ. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по въпросите: 1/ „Представлява ли съществено процесуално нарушение при формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд извода, че тълкуване се извършва единствено на диспозитива на решението?“ 2/ „При наличие на неяснота и неразбираемост за страна по делото на волята на съда, изразена със съдебния акт, поради несъответствие между мотиви и диспозитив в решението на първоинстанционния съд, длъжна ли е втората инстанция да върне делото на същия с указания за тълкуването му, с оглед правилното изпълнение на съдебното решение?“ 3/ „Какъв е порока на решението на РС Несебър по гр.д. № 810/2018 г. на същия съд, на което се иска тълкуване –нищожност или неправилност предвид противоречието между мотивите на съда, че трудовото правоотношение на К. К. А. е прекратено, но не на посочената в заповедта на работодателя дата, без да посочи коя е тази дата, с оглед претенцията на ищеца, че е работил до 15.06.18 г., а не до 12.06.2018 г. в „Крис Травел“ ЕООД и тъй като мотивите на съда обосновават диспозитива на решението и налице ли е основание по чл.281, ал.2 ГПК за отмяна решението на РС Несебър по гр.д. № 810/2018 г. на същия съд?“ От К. К. А. чрез адвокат В. М. от АК-Ямбол е подаден писмен отговор, в който твърди, че решението е влязло в сила на 28.12.2018 г. и е изпълнено с вписване на обстоятелствата по прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата му книжка. С решението на Районен съд Несебър, чието тълкуване се иска, е уважен иск на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.71, т.1 КТ. След влизане в сила на решението, работодателят е подал молба от 19.02.2019 г. за тълкуване, „коя според съда е коректната дата за прекратяване на трудовото правоотношение“, която е отхвърлена по съображения от т.18 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК. За да потвърди първоинстанционното решение, Бургаският окръжен съд се е позовал на практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че постановеното от съда решение подлежи на тълкуване, само когато то е неясно и се пораждат съмнения за правилното му прилагане, а в случая се иска тълкуване на мотивите на съдебното решение, поради което молбата на работодателя за тълкуване по чл.251 ГПК е неоснователна. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по повдигнатите въпроси поради следните съображения: Първият и третият въпрос не покриват изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване, По своята същност, първият въпрос представлява оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение при формиране на крайния му извод, че тълкуване се извършва единствено на диспозитива на решението, а третият – довод за наличие на порок при постановяване на тълкуваното решение, т.е. съображения, по които съдът не може да се произнесе по реда на чл.288 ГПК. Както е изяснено в практиката на ВКС, крайните изводи на съда в обжалваното решение не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по конкретно поставен правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касационните основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на съдебното решение се различават от основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както е изяснено с ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.1, с оглед на което Вторият въпрос на касатора не обуславя изхода на спора и правните изводи на въззивния съд, че тълкуване на решението не се налага с оглед липсата на неяснота или двусмислие в диспозитива на решението, поради което е неотносим. Отделно от това, в съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 294/02.12.2014 г. по гр.д.№ 179/2014 г., ІV г.о., решение № 769/17.01.2011 г. по гр.д.№ 236/2010 г., ІІІ г.о., решение № 71/13.07.2016 г. по гр.д. № 191/2016 г., ІІ г.о. и решение № 769/17.01.2011 г. по гр.д.№ 236/2010 г., ІІІ г.о., се приема безпротиворечиво, че тълкуването на съдебния акт има за цел да внесе яснота в изразената от съда воля в неговия диспозитив, за да може да бъдат зачетени надлежно правните последици на решението. При тълкуването, съдът изхожда от формираната в мотивите на решението воля, каквато е била към момента на постановяването му. Съдът не може да цени нови доказателства, да признава други обстоятелства или по тълкувателен път да постанови нещо различно от обективираната в решението воля. В производството по реда на чл.251 ГПК съдът тълкува решението само ако е неясно, противоречиво или двусмислено, но не може да го допълва или изменя поради нерешаването на отделни въпроси, както е в случая, т.е. да пререши спора. Постановеното въззивно решение е в съответствие с цитираната практика на Върховния касационен съд, а от съображенията в изложението към касационната жалба не може да се направи извод за необходимост да се измени съществуващата или да се създаде нова съдебна практика, във връзка с тълкуването на съдебните актове, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От К. К. А. чрез адвокат В. М. от АК-Ямбол са поискани разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 21.07.2020 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение