Определение № 2309 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4948/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Н., чрез адвокат В. С., срещу Решение № 923/09.08.2024 г. по в. гр. д. № 768/2024 г. на Окръжен съд – [населено място], с което след като е отменено Решение № 3564/06.11.2023 г. по гр. д. № 14527/2022 г. по описа на РС – [населено място], е определен на основание чл. 128 СК режим на лични отношения на Д. С. Л. и А. Д. Л., двамата от [населено място], пл. „О.“, № ...., с детето Д. Д. Л., ЕГН [ЕГН], в качеството им на баба и дядо на детето по бащина линия, както следва: всеки път, когато месецът има пета събота, от 19:00 часа в петък преди петата събота до 17:00 часа в неделя след петата събота; всяка четвърта седмица от месец юли на съответната година, с преспиване, от 09.00 ч. в понеделник до 17.00 ч. в петък; за периода на есенната ученическа ваканция -от 19:00 часа на последния учебен ден до 17:00 часа на последния неучебен ден, като за периода до започване на училище от страна на детето Д. Д. Л. контактите в присъствените (работните) дни от есенната ученическа ваканция да се осъществяват на територията на [населено място]. Постановено е при осъществяване на контактите детето Д. Д. Л. да се взема от баба си и дядо си по бащина линия - А. Д. Л. и Д. С. Л. - заедно или поотделно, от жилището на майката А. С. Н. и да се връща след това пак там. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, както и че е необосновано. Сочи се, че въззивният съд, като е определил широк режим на контакти с ищците, не е съобразил интереса на детето, чието време за общуване с майката било ограничено. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба А. Д. Л. и Д. С. Л., както и бащата на детето Д. Д. Л., са подали отговори, в които изразяват становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд установил, че детето Д. Д. Л., ЕГН: [ЕГН], е родено от връзката между А. С. Н. и Д. Д. Л., чиито родители са ищците, като с Решение № 262278/15.07.2021 г. по гр. д. № 14659/2020 г. по описа на РС - Варна упражняването на родителските права е предоставено на майката, при която е определено да живее детето. С Решение № 343/18.03.2022 г. по в. гр. д. № 2437/2021 г. на ОС – Варна, с което частично е отменено Решение № 262278/15.07.2021 г. по гр.д. № 14659/2020 г. по описа на РС - Варна, на бащата Д. Д. Л. е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, като бащата взема детето от дома на майката в [населено място] в 18,00 ч. в петък и го връща пак там в неделя в 18,00 ч., с преспиване при бащата за две вечери; всяка четна година за Коледните празници бащата ще може да взема детето с преспиване в своя дом на 24 декември в 10:00 часа от дома на майката и ще го връща на 26 декември до 17.00 ч. в дома на майката; всяка нечетна година бащата ще може да взема детето на 30 декември след детска градина/училище от дома на майката или от учебното заведение и ще го връща на 02 януари до 17.00 ч. в дома на майката, с преспиване при бащата; всяка четна година бащата ще взема детето за първите два дни Разпети петък и Велика събота с преспиване - две нощувки, като взема детето в 10:00 ч. на Разпети петък и го връща в 16:00 часа на Велика неделя и обратно - всяка нечетна година бащата ще взема детето в 12:00 часа на Велика неделя и го връща в 17:00 часа в деня, следващ Светли понеделник, освен в случаите, когато детето е на детско учебно заведение или в дома на майката; на 15 март, рождения ден на детето, родителите ще се редуват, като всяка четна година бащата ще има ангажимент да организира празника на детето, да покани майката и гостите, като за целта може да взема детето от дома на майката, детски кът, сладкарница, учебно заведение и т. н., в 15:00 часа на 15 март или след края на празненството му/детска градина/училище и ще го връща на 16 март в 15:00 часа в дома на майката или ще го води на детска градина/училище; през лятото бащата ще може да взема детето: 1/. от 01 юни до 5 юни, включително, с преспиване в неговия дом, като бащата ще го взема от майката в 10:00 часа на 01 юни и ще го връща на 5 юни до 20:00 часа при майката, 2/. от 01 юли до 5 юли, включително, с преспиване а неговия дом, като бащата ще го взема от майката в 10:00 часа на 01 юли и ще го връща на 5 юли до 20:00 часа при майката, 3/. от 01 август до 10 август, включително, с преспиване в неговия дом, като бащата ще го взема от майката в 10:00 часа на 01 август и ще го връща на 10 август до 20:00 часа при майката, и 4/. от 01 септември до 5 септември, включително, с преспиване а неговия дом, като бащата ще го взема от майката в 10:00 часа на 01 септември и ще го връща на 5 септември до 19:00 часа при майката; ако рожденият ден на майката (27 март) съвпада с режима на бащата, същият не се изпълнява, но майката има задължение да компенсира бащата при първи случай; на рождения ден на бащата – 06 август- от 10:00 часа сутринта на 06 август или след учебните часове в учебно време до 17:00 часа на следващия ден или до началото на учебните часове бащата ще взема детето с преспиване в неговия дом от учебното заведение или от дома на майката и ще го връща обратно там; след навършване на седемгодишна възраст бащата може да взема детето от дома от майката в 10,00 ч. на първия ден от обявената пролетна ваканция и да го връща пак там в 18,00 ч. на петия ден от ваканцията, с преспиване. Въззивният съд установил, че и двамата ищци са с висше образование по специалността „Право“, като дядото на детето работи като съдия в ОС – Шумен, а бабата е безработна. Въз основа на социалните доклади, изготвени в хода на първоинстанционното производство от ДСП - Варна и ДСП – Шумен, окръжният съд приел, че детето Д. Л. живее със своята майка в [населено място] при добри жилищни условия и отлична хигиена. Детето посещава първа група „М.“ в детска градина „С.“ и е с много добро за възрастта си развитие. Констатирана е нужда от работа с логопед. Посочено е, че отношенията между родителите на детето са влошени. Бабата и дядото на детето Д. Д. Л. - А. и Д. Л. - живеят в [населено място], пл. „О.“, № ...., в тристайно жилище, обзаведено с всички необходими мебели и електроуреди за домакинството и при отлични хигиенно-битови условия. Налице е самостоятелна стая, която детето да ползва, ако гостува в дома на баба си и дядо си. От показанията на свидетеля С. Л., брат на ответника Д. Д. Л. и син на ищците, въззивният съд установил, че отношенията в семейството му били добри, но брат му предпочитал да прекарва времето, определено му за лични контакти с детето, без присъствие на ищците, за да може пълноценно да общува с детето. Ищците виждали своето внуче веднъж месечно за 10 или 20 минути или за малко по „Скайп“. При част от опитите им да видят детето, което било привързано към тях, майката отказвала съдействие. Въз основа на показанията на свидетеля Г. Г. окръжният съд приел, че отношенията между родителите на детето, от една страна, и майката и бабата и дядото по бащина линия, от друга, са влошени. Определеният режим на лични отношения на бащата с детето се спазвал. Въззивният съд е посочил, че в интерес на детето е то да контактува с близките си, както по майчина, така и по бащина линия. Приел е за недоказано възражението на майката, че ищците не притежават личностни и възпитателски качества, които да способстват за психо-емоционалното развитие на малолетния, че го „настройват“ срещу нея, както и че бабата го бие. Отказал е да кредитира показанията на свидетеля Г. в частта, в която същата твърди, че детето споделяло как баба му го удря по главата, тъй като тя нямала преки впечатления за отношенията между страните, а пресъздала подозрения на жалбоподателката. Доверявайки се на показанията на свидетеля Л., ценени при условията на чл. 172 от ГПК, окръжният съд приел, че детето контактува с баба си и дядо си по бащина линия по време на режима с бащата Д. Л., но това отнемало от времето за срещи с бащата. Въззивният съд е отчел привързаността между детето и ищците, както и способността на бабата и дядото да се справят с грижите за детето. Отчел е липсата на здравословни проблеми или поведение на прародителите, които да са в противоречие с интереса на детето от контакти с тях. При преценката какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и ищците въззивният съд е посочил, че следва да съобрази определения вече с влязло в сила решение широк режим на лични отношения на бащата с детето. При тези мотиви е решил, че на бабата и дядото по бащина линия следва да бъде предоставен режим на лични отношения с детето Д., като могат да го виждат, когато месецът има пета събота, от 19.00 ч. в петък преди петата събота до 17.00 ч. в неделя след петата събота, както и по време на есенната ученическа ваканция от 19.00 ч. на последния учебен ден до 17.00 ч. на последния неучебен ден. Приел е, че ищците могат да контактуват с внучето си и до започване на училище, но в присъствените (работните) дни контактите следва да се осъществяват на територията на [населено място], доколкото детето Д. е във възрастта на задължителното предучилищно обучение, уредено в Закона за предучилищното и училищното обучение и Наредба № 5/03.06.2016г. за предучилищното образование и то не следва да отсъства от занятия, каквото е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, със задължението на бабата и дядото да го водят на предучилищните занятия и вземат от там в присъствените дни. Посочил е, че не следва да се допуска детето да пътува от [населено място] до [населено място] предвид задължението за явяване на занятия всяка сутрин, а и фактът, че ищците са собственици на два жилищни имота в [населено място]. Допълнил е, че в почивните дни (събота и неделя) през есенната ученическа ваканция детето Д. може да пребивава в дома на дядо си баба си в [населено място] до последния ден от ваканцията, когато следва да се върне в дома на майката. Определил е и пет дни през лятото, с четири нощувки, когато детето да се вижда и прекарва време с баба си и дядо си по бащина линия, като това става всяка четвърта седмица от месец юли, с преспиване, от 09.00 ч. в понеделник до 17.00 ч. в петък. Окръжният съд е посочил, че не следва да се предоставя възможност за гостуване на детето пет дни през м. юли, считано от неделята преди последната пълна седмица на месеца, каквото искане е формулирано от ищците, предвид това, че с Решение № 343/18.03.2022 г. по в. гр. д. № 2437/2021 г. по описа на ОС – Варна това право е предоставено на бащата. Допълнил е, че с така определения режим на контакти между ищците и детето за майката остава време за общуване с детето, равностойно с това на бащата. Въззивният съд е отхвърлил възражението на жалбоподателката, че при този режим се ограничават възможностите на детето за контакт с връстниците му и посещенията на извънкласни занимания. В заключение въззивният съд е посочил, че детето трябва да поддържа лични отношения със своите баба и дядо по бащина линия, най-малкото поради родовата си принадлежност, отчитайки битовите и материални възможности на ищците да задоволяват нуждите на детето, когато то им гостува, включително и с преспиване. Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси: 1.„Допустимо ли е в интерес на детето режимът на лични отношения между бабата, дядото и детето са се осъществява в дните, през които е определен режим на лични контакти между бащата и детето, чийто режим е необичайно разширен, когато отношенията позволяват това, при събрани достатъчно доказателства по делото, че бащата и неговите родители са в много добри отношения и контактуват редовно“; 2.„В интерес на детето ли е да бъде определен отделен режим на лични отношения с неговите баба и дядо по бащина линия, когато режимът на лични отношения с неговия баща е твърде широк и това би скъсило значително контакта на детето с неговата майка, която упражнява родителските права?“; 3.„В интерес на малолетното дете ли е да бъде определен такъв режим на лични отношения с неговите баба и дядо по бащина линия, който режим е отделен от този, определен на бащата, и се слива с него (непосредствено след него е) и така детето не може да се вижда и контактува със своята майка в продължение на повече от две седмици през почти всеки летен месец от м. май до м. септември?“; 4.„Ще бъде ли ограничен контактът на бащата с детето в случай, че му е определен необичайно разширен режим на лични отношения с детето, ако за част от неговото време с детето, бъде определено съвместно упражняване на режима с неговите родители и детето, след като са събрани данни за много добри отношения между бащата и неговите родители?“; Касаторът се позовава на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 50249/08.12.2022 г. по гр. д. № 419/2022 г. на ВКС, III ГО, Решение № 275/18.01.2019 г. по гр. д. № 799/2018 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 139/16.04.2014 г. по гр. д. № 6998/2013 г. на ВКС, IV ГО. Поддържа още, че произнасянето на ВКС по тях би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставените въпроси се свеждат до един общ въпрос относно обстоятелствата, които съдът следва задължително да отчете, когато е сезиран с иск по чл. 128 от Семейния кодекс, за да е гарантиран най-добрият интерес на детето. Той е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. По него касационно обжалване не може да се допусне, защото окръжният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, част от която са Решение № 140 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2014 г., IV ГО, Решение № 563 от 3.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4618/2023 г., III ГО, Решение № 18 от 25.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2541/2019 г., IV ГО, и Решение № 147/28.07.2022 г. по гр. д. № 4889/2021 г. на ІV ГО, в което е разяснено, че отношенията между внуците и техните прародители са самостоятелна категория семейни отношения, отделни от връзките между дете и родители, скрепени със законово определени правни последици. При определяне на режима на лични отношения между внуците и техните близки, независимо дали те са от страна на родителя, който упражнява родителските права, или на родителя, имащ право на лични контакти с детето, съдът е длъжен да се ръководи от най-добрия интерес на детето, дефиниран в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и изяснен в практиката на ВКС, като прецени всички обстоятелства и спецификите на отделния случай, отчитайки конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството. При осъществяване на личните отношения с внуците, бабата и дядото не трябва да се нарушават режима на отглеждане, почивка, здравето и спокойствието на детето. Следва да се отчете и необходимо ли е пътуване за осъществяване на тези срещи и в интерес на детето ли е личните отношения да се осъществяват съвместно. В случаите, когато родителят, през времето, определено му за лични контакти с детето, без да живее в едно домакинство с прародителите на детето им дава възможност за контакти с него или отказва да го стори, това обстоятелство трябва да бъде съобразено. В преценката си дали контактите между детето и бабата и дядото да бъдат осъществявани съвместно с тези на родителя, комуто изрично е определено време за това, или следва да се определи и допълнително време за самостоятелни отношения между детето и бабата и дядото съдът се ръководи от интереса на детето, който изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност (в този смисъл Решение № 139 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6998/2013 г., IV ГО, Решение № 92 от 27.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4353/2018 г., IV ГО, и цитираното в него Решение № 275/18.01.2019 г. по гр. д. № 799/2018 г., ІV ГО). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с дадените разрешения. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост, съобразил е възрастта на детето, данните за привързаността му към прародителите му, фактът, че то живее в [населено място] заедно със своята майка, а ищците в [населено място], отчел е интереса на детето да общува с пълния кръг от най-близки роднини, за да изгради чувство на увереност, спокойствие и родова принадлежност. При постановяване на решението съдът е отчел конфликтите между страните, както и желанието на бащата, който живее в [населено място], сам да прекарва времето, определено му за лични контакти с детето. Съобразил е липсата на данни контактът с ищците да е в разрез с интереса на детето, защото според социалните доклади те са в състояние да съдействат за правилното му възпитание и личностно изграждане. Наличието на съдебна практика по обсъждания въпрос, която не се нуждае от промяна, изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение