Определение № 120 от 09.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 598/2012 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Н. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. С. срещу решение № 6148 от 21.11.2011г. по гр. дело № 9016/2011г. на Софийски градски съд, III-Б състав. С въззивното решение е отменено решение от 05.05.2011г. по гр. дело № 60233/2010г. на Софийски районен съд, 77 състав в осъдителната му част, вместо това предявеният от С. Н. Н. срещу [фирма] иск в частта за заплащане на сумата 10 250 лв. - застрахователно обезщетение по щета № 51-01310-197/10/10/040/500116, заедно със законната лихва от 10.12.2010г. до окончателното плащане, е отхвърлен като неоснователен, потвърдено е първоинстанционното решение в отхвърлителната част за разликата над 10 250 лв. до пълния предявен размер от 13 425 лв. и ищецът е осъден да плати на ответното застрахователно дружество сумата 1 642 лв. – деловодни разноски пред СРС и СГС. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ Следва ли въззивният съд да прояви активност с оглед задълженията си по чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК, като събере посочени пред първоинстанционния съд, но несъбрани доказателства относно съществуването на застрахователно правоотношение; приложим ли е принципът на служебното начало, заложен в чл. 7, ал. 1 ГПК и какво е проявлението му по отношение на задълженията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК да дава указания на страните за посочване на доказателства; 2/ Как трябва да процедира въззивният съд и длъжен ли е да дава указания на страните по смисъла на чл. 146 ГПК, включително дали следва да състави нов доклад по делото, ако смята, че първоинстанционният доклад е неправилен, и дали следва да даде указания на страните, че не сочат доказателства за определени обстоятелства; 3/ Може ли въззивният съд да постанови решение в съответствие с процесуалния закон, ако във въззивната жалба въззивникът не е изложил конкретни оплаквания в какво се състои порочността на първоинстанционното съдебно решение, когато не се касае за нищожност или недопустимост; 4/ Как следва да процедира въззивният съд, ако счита, че прието и обсъдено в първоинстанционното решение доказателство, е нечетливо, с неясно съдържание или авторство, предвид задълженията му да цени документ с външен недостатък с оглед всички други доказателства по делото /чл. 178, ал. 2 ГПК/ и да реши делото въз основа на приетите доказателства по делото /чл. 235, ал. 2 ГПК/. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Във Върховен касационен съд е образувано тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК по множество процесуалноправни въпроси, по които е постановена противоречива съдебна практика, решаването по част от които ще има значение за преценката за наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилното решаване на спора, а именно: „1/ Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанцонният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК, респ. когато докладът му е непълен или неточен; 2/ Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата“. Поради изложените съображения производството по касационната жалба следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение