Определение № 340 от 23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5160/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 8460/27.05.2013 год. на М. К. Д. от [населено място] чрез адв.Н. Х. – АК Б. срещу въззивно Решение Nо V-32 от 19.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 40/2013 на ОС- Бургас. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на районния съд, с което е отхвърлен заявения от М. Д. положителен установителен иска за собственост на недвижим имот- новообразуван имот Nо * в м.”Б.”, землището на кв. „М. р.„ [населено място], с площ от 681 кв.м., представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор Nо *, придобит на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. За да отхвърли иска, при констатацията, че ищцата упражнява фактическа власт на процесния недвижим имот, съдът е приел, че началния момент на давностния срок, релевантен към фактическия състав на придобивата давност, на която ищцата черпи права, за имот- земеделска земя намиращ се в терен по § 4 ЗСПЗЗ, не е момента на установяването и от страна на нейната праводателка и майка В. М. на владение на имота, а датата на издаване на заповедта по §.4к ал.7 ЗСПЗЗ на Кмета на общината в полза на ответниците- Заповед Nо 1721 от 1.07.2008 година на Кмета на [община]. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допускане касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с довод, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос, допустимо ли е процедурата по § 4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ в несъществуваща към датата на заявяването земеделска земя и при произнесено решение на ПК от 30.07.1997 год., да бъде приложена в хипотезата на двуфазно последователно осъществено административно производство, възниквало с въвеждането на ал. 7 на цитирания закон и изменението от ДВ. бр.113/1999 година и има ли обратно действие правната норма ,съвместима ли е заповедта на кмета на [община] с решението на ПК по чл. 18ж ППЗСПЗ, което възстановява правото на собственост в стари реални граници, в противоречие с практиката на ВКС – Решение Nо 17 от 29.01.2009 год. по гр.д. Nо 5210/2007 год. ВКС-I г.о. и Решение Nо 157 от 25.06.2009 год. по гр.д. Nо 409/2009 год. ма ВКС-II г.о. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и относно правния въпрос- длъжен ли е въззивният съд да упражни косвен контрол върху реституционния акт при наличие на възражение за неговата нищожност или материална незаконосъобразност, ако това има значение за обективното и правилно решаване на спора за собственост, както и следва ли лицата, в чиято полза е издаден реституционния акт да докажат наличието на предпоставките за неговия ефект ? с довод, че произнесеното решение е в противоречие с Решение Nо 15 от 25.01.2011 год. по гр.д. Nо 1302/2009 год. на ВКС и Решение No 407 oт 13.07.2010 год. по гр.д. No 289/2009 год. на ВКС-I г.о. Като основание за допускане на касационното обжалване е изведен и въпросът застрояването на имот, предмет на замяна по ЗТПС/ отм./ с постройка по см. на чл. 18ж ППЗСПЗЗ и в съответствие с изискването на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, пречка ли е за неговото възстановяване по ЗСПЗЗ в пола на предишните собственици, произнесен в смисъл различен от този, по Решение Nо 132/ 16.02. 2010 год. по гр.д. Nо 1905/2008 год. на ВКС-III г.о., Решение Nо 1223 от 13.11.2001 год. по гр.д. Nо 2397/2001 год. на ВКС-IV г.о. и др. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса- в случай, че решението на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделска земя е произнесено на 30.07.1997 година и същото се ползва с конститутивно действие с влизането в сила, следва ли да намери ли да намери приложение тезата, че началния момент на давността по чл. 79 ал.1 ЗС тече от 22.11.1997 година по см. на §1 т.3 от ПЗР на ЗОСОИ, произнесено в противоречащ смисъл на Решение No 32 /20.04.2012 година по гр.д. Nо 153/2011 година на ВКС-II г.о. В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от адв. Т. Ж. АК-Б., като пълномощник на ответниците по касация Ж. М. и К. К. с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. основания за отмяна на постановеното решение на въззивния съд. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за данъчната оценка на процесния недвижим имот от 6 211.70 лв., същата се явява процесуално допустима. За да отхвърли иска на М. Д. за собственост, решаващият съд е приел, че имотът – новообразуван имот Nо * в м.”Б.”, землището на кв. „М. р. „ [населено място], с площ от 681 кв.м., представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор Nо *, се намира в терен по § 4 ЗСПЗЗ, правомерно е възстановен на ответниците-бивши собственици на земеделска земя и ищцата не е могла, въпреки дългогодишно осъществяваната фактическа власт, да го придобие по давност с оглед началния момент на срока по чл. 79 ал.1 ЗС- а именно датата на издаване в полза на ответниците Заповед Nо 1721 от 01.07.2008 год. по чл. 4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. При преценка на наведените доводи, приемайки, че въпросите, касаещи момент от който тече срока на придобивната давност при възстановяване на земеделска земя в хипотеза ,при която решението на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделска земя е произнесено на 30.07.1997 година, същото се ползва с конститутивно действие, проявено с влизането му в сила, и следва ли да намери приложение тезата, че началният момент на давността по чл. 79 ал.1 ЗС тече от 22.11.1997 година по см. на §1 т.3 от ПЗР на ЗОСОИ ,както и какво е значението за по-късно издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за този броенето на давностния срок, са обуславящи по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и са произнесено в противоречащ смисъл на Решение No 32 /20.04.2012 година по гр.д. Nо 153/2011 година на ВКС-II г.о., намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Обосновано е искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса застрояването на имот, предмет на замяна по ЗТПС/ отм./ с постройка по см. на чл. 18ж ППЗСПЗЗ и в съответствие с изискването на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, пречка ли е за неговото възстановяване по ЗСПЗЗ в полза на предишните собственици, при констатация, че произнасянето на въззивния съд е в смисъл различен от този, по Решение Nо 132/ 16.02. 2010 год. по гр.д. Nо 1905/2008 год. на ВКС-III г.о. и Решение Nо 1223 от 13.11.2001 год. по гр.д. Nо 2397/2001 год. на ВКС-IV г.о. и др. Останалите поставени въпроси са в отношение на обусловеност с тези, по които се допуска касационното обжалване ,но отговорът на които зависи от тълкуване на факти и правни последици, в рамките на казуалното разрешение по същество. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи заплащане и на пропорционална държавна такса обусловена от цената на иска, определена в размер на ДТ платена за въззивно обжалване - 31.56 лв. сумата следва да се внесе в седмичен срок по сметка на ВКС.При неизпълнение на задължението производството подлежи на прекратяване. По изложените съображения и на основание л. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ гражданско отделение