Решение № 404 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 322/2009 г.

Решение № 404 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 322/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 429 от 27.04.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 17.11.2008 г. по гр. д. № 507/2008 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта му, с която са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Н. Д. Т. Е. от гр. К. против О. К. за отмяна на заповед за уволнение № 1 от 4.01.2006 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 690 лева. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ поради наличие на противоречива практика по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси по приложението на чл. 155, ал. 1 КТ и чл. 176, ал. 3 КТ и в частност относно възможността на възстановен на работа с влязло в сила съдебно решение работник да ползва реално платен годишен отпуск за време, предхождащо незаконното уволнение. В обжалваното въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд е прието, че след възстановяването на работа в изпълнение на съдебно решение, работникът разполага с възможност да ползва реално платен годишен отпуск за време преди незаконното уволнение и тъй като отпускът е за предходни календарни години, когато работодателят не е разрешил ползването му, при условията на чл. 176, ал. 3 КТ, работникът може да определи сам времето за ползване на отпуската си, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. В противоречие с това становище, в решение № 623 от 24.06.2002 г. по гр. д. № 933/2001 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че при завръщането на работа, възстановеният в изпълнение на съдебно решение работник не може да претендира реално ползване на отпуск за времето преди възстановяването му. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно възприетото становище в решение № 623 от 24.06.2002 г. по гр. д. № 933/2001 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на работника парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползуваният годишен отпуск. При отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване работника на заеманата длъжност не се възстановява и правото му на платен годишен отпуск, нито се дължи връщане на полученото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ - трудовото правоотношение е било прекратено и обезщетението е изплатено законно. Право на реално ползване на платен годишен отпуск не съществува и за времето, през което работникът не е бил на работа поради незаконното уволнение. Създадената в чл. 354, ал. 1 КТ законова фикция, съгласно която при отмяна на незаконно уволнение, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение е с оглед заличаване на неблагоприятните за работника последици от незаконното уволнение по отношение на всички права, относими към времето на трудов стаж - осигурителен стаж за пенсия, обезщетение при пенсиониране, изисквания за заемане на определена длъжност и пр., но няма отношение към правото на платен годишен отпуск с оглед характера, смисъла и предназначението на това право. При възстановяване на работника на заеманата длъжност, платеният годишен отпуск се определя отново от времето на встъпването му с оглед периода на реално положен труд занапред. Работникът разполага с правото да определи при условията на чл. 176, ал. 3 КТ времето, през което ще ползва отпуск от предходни години само в случаите, когато отпускът е бил отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася. При възстановяването му на работа след незаконно уволнение, работникът не разполага с правата по чл. 176, ал. 3 КТ да определя сам времето за ползване на отпуск от предходни години, в които трудовото правоотношение е било прекратено, тъй като отпуск за това време не му се полага. В обжалваното въззивно решение на Кюстендилски окръжен е прието, че трудовото правоотношение между ищцата Н. К. е било прекратено от работодателя със заповед № 1 от 4.01.2006 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. Извършените на същото основание предходни уволнения на ищцата са били отменени с влезли в сила съдебни решения, последното от които по гр. д. № 308/2002 г. на Кюстендилки окръжен съд, потвърдено с решение № 1* от 7.11.2005 г. по гр. д. № 413/2003 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение. В периодите между издаваните заповеди за уволнение и възстановяването и на работа, ищцата не е работила по друго трудово правоотношение. За времето от 1996 г. до 2005 г. ищцата е имала право на 260 дни платен годишен отпуск, от които не и е било заплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 74 дни отпуск. Последното присъдено и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ по гр. д. № 308/2002 г. на Кюстендилски окръжен съд и е било изплатено от работодателя на 15.12.2005 г., ведно със законната лихва за забава. След възстановяването и на работа в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 308/2002 г. на Кюстендилки окръжен съд, с молба вх. № 9* от 16.12.2005 г. ищцата е уведомила работодателя си, че считано от 3.01.2006 г. започва ползването на платения си годишен отпуск за предходни години - от 1996 г. до 2004 г. Със заповед № 1 от 4.01.2006 г., работодателят е прекратил трудовото и правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата е ползвала законоустановен отпуск при условията на чл. 176, ал. 3 КТ, поради което се е ползвала от предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ и тъй като уволнението е било извършено без разрешение на инспекцията по труда, съдът го е отменил като незаконно на основание чл. 344, ал. 3 КТ без да разгледа трудовия спор по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че решението е неправилно. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 155, ал. 1 КТ и чл. 176, ал. 3 КТ, изводът на въззивния съд, че уволнената служителка се е ползвала със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е неправилен. Възстановената на работа служителка не е започнала ползването на разрешен от работодателя отпуск, нито е могла да упражни законно право по чл. 176, ал. 3 КТ, тъй като не е имала право да ползва отпуск за времето от 1996 г. до 2004 г. След възстановяването и на работа в изпълнение на влязлото в сила на 7.11.2005 г. решение по гр. д. № 308/2002 г. на Кюстендилки окръжен съд, ищцата е имала право на отпуск само за времето след встъпването си на работа, какъвто не и е бил разрешен. Работодателят не е имал задължение за вземане на предварително разрешение от инспекцията по труда, поради което формираният във въззивното решение извод за извършване на уволнението в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е неправилен. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. От доказателствата по делото е установено, че след влизане в сила на решението по гр. д. № 308/2002 г. на Кюстендилки окръжен съд, в срокът по чл. 345, ал. 1 КТ, с молба от 1.12.2005 г., ищцата Н е уведомила работодателя си О. К., че ще се яви, за да започне работа на 5.12.2005 г., а с молба вх. № 9* от 16.12.2005 г. е уведомила кмета на общината, че считано от 3.01.2006 г. започва ползването на платения си годишен отпуск за предходни години - от 1996 г. до 2004 г. Отпускът не и е бил разрешен, а със заповед № 1 от 4.01.2006 г. трудовият и договор е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. Уволнението е извършено след съкращаване на щата по решение по протокол № 6 от 30.12.1999 г. на Общинския съвет и утвърдено от кмета на общината щатно разписание от 1.02.2001 г., с което длъжността "специалист в служба "Общинско инженерство" е била премахната. Така установените факти обуславят извод, че трудовият договор със служителката Н. Д. Т. - Е. е прекратен от работодателя законно - при наличие на предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ след реално извършено съкращаване на щата, поради което искът за отмяната му е неоснователен. Доводът, че съкращаването на щатната бройка не е извършено от компетентния за това орган е неоснователен. Структурата на общинската администрация - основните отдели и принадлежащите им сектори се определят от общинският съвет - чл. 21, т. 2 ЗМСМА, което е било извършено с решението по протокол № 6 от 30.12.1999 г. В рамките на така утвърдената структура, кметът на общината е разполагал с правомощието да утвърди щатното разписание и да приведе числеността на персонала в съответствие с действащия щат - права, произтичащи от правомощията му по чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА да организира изпълнението на решенията на общинския съвет, а в конкретния случай и делегирани от Общинския съвет с решение № 14 по протокол № 3 от 29.12.2003 г. С оглед изхода на спора с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение