Определение № 60165 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3423/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена от А. Щ. Д. частна касационна жалба, приподписана от адв. Т. С., против определение № 263830 от 24. 02. 2021 г. по ч. гр. д. № 1025/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, с което е потвърдено разпореждане № 10007291 от 11. 01. 2021 г. по гр. д. № 72836/2018 г. на Софийски районен съд, I ГО, 33 с-в, с което е върната, на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, въззивна жалба вх. № 25003172 от 08.01.2021 г., подадена по пощата от А. Щ. Д., против решение от 2. 12. 2020 г. по гр.д. № 72836/2018 г. на СРС, I ГО, 33 с-в. Поддържа се незаконосъобразност на въззивното определение. Твърди се, че първоинстанционното решение и съобщението на съда за възможността и срока за обжалването му е следвало да бъдат връчени на жалбоподателя-ищец на посочения в исковата молба адрес – [населено място], Ц. поща, пощенска кутия ........, а не на посочената в исковата молба електронна поща. Твърди се, че до 4. 01. 2021 г. жалбоподателят не е имал възможност да проверява електронната си поща, тъй като не притежава домашен компютър, а ползва услугите на библиотека в [населено място], която не е работила от края на ноември 2020 г. до 4. 01. 2021 г. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното определение, отмяната му и връщане на делото на районния съд за администриране на въззивната жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че подадената от ищеца А. Д. въззивна жалба е просрочена, тъй като препис от решението и съобщението за възможността и срока за обжалването му са изпратени на посочения от жалбоподателя електронен адрес на 2. 12. 2020 г., а въззивната жалба е подадена на 07. 01.2021 г. Връчването на решението и съобщението на посочения от жалбоподателя електронен адрес е законосъобразно, основано на чл. 42, ал.4 ГПК, действала до 30. 06. 2021 г., според която на страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система – в случая на 2. 12. 2020 г. Срокът за въззивно обжалване е изтекъл на 16. 12. 2020 г., поради което подадената на 7. 01. 2021 г. въззивна жалба се явява просрочена и е подлежала на връщане, на осн. чл. 262, ал.2, т. 1 ГПК. Разяснено е, че разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК предвижда възможност за възстановяване на пропуснат срок за обжалване, в което производство би могло да се извърши преценка на причините за по-късното узнаване на решението и на съобщението на съда и дали същите представляват особени непредвидени и непреодолими обстоятелства. По делото е установено, че с молба вх. № 5073323/24. 04. 2019 г. от А. Д. до СРС, жалбоподателят изрично е заявил, че е съгласен да получава съдебни книжа на посочената от него електронна поща – [електронна поща], както и че на посочения и от посочения електронен адрес са изпращани молби от жалбоподателя до съда и получавани съдебни документи – съдебни определения, заключение на експертиза, протоколи и др., изпращани от съда до жалбоподателя. В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК не е поставен нито един процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изводите на въззивния съд и от значение за изхода на производството. Съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на жалбоподателя и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се добави, че жалбоподателят не се позовава на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК – не сочи практика на ВКС или на С., на която въззивното определение противоречи, нито твърди, че обсъждането на даден въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението съдържа оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон. Степента на тежест на посочените пороци, дори да съществува, не е такава, че да обуслови очевидна неправилност на акта. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към определението. В останалата част на изложението са развити съображения, касаещи правилността на постановеното по делото първоинстанционно решение, които са неотносими към повдигнатия процесуалноправен спор. По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,