Определение № 60453 от 03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на И. М. Х. чрез адвокат В. Й. от АК-С. срещу решение № 340/11.11.2020 г. по в.гр.д.№ 452/2020 г. на Окръжен съд Русе, с което се потвърждава решение № 366/02.03.2020 г. по гр.д.№ 4979/2019 г. на Районен съд Русе и е уважен предявения иск от М. И. Х. против И. М. Х., на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, за разваляне на сключения между тях договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с нот.акт №...., том ..., рег.№ ...., дело №..... от ......... г. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите за правните последици от неоказване на необходимото съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението в натура и налице ли е виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на приобретателя при сключен договор за гледане и издръжка при наличие на липса на съдействие от страна на кредитора, липса на съдебна трансформация на задължението в парично, но при извършени парични плащания от страна на приобретателя в полза на прехвърлителя? От М. И. Х. чрез адвокат С. И. от АК-Русе е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и претендира сторените разноски пред настоящата инстанция. За да постанови решението, въззивният съд е установил, че с нот.акт № .., том .., рег....., дело №..../....... г., М. И. Х. е прехвърлил на И. М. Х. право на собственост на апартамент №.... в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] с площ 39,12 кв.м,, заедно с прилежащото му избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя докато е жив. Съдът е установил, че при скандал между страните, ответникът е упражнил физически и психически тормоз над ищеца, с оглед на което е приел, че приобретателят не е изпълнявал задължението си по вид, обем и качество, както е уговорено, а след като поетото договорно задължение не е трансформирано по съдебен ред в парично, е налице основание за разваляне на алеаторния договор на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Първият поставен въпрос за правните последици от неоказване на необходимото съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението в натура, не обуславя изхода на делото, доколкото съдът в обжалваното решение не е мотивирал уважаването на предявения иск с неоснователен отказ на прехвърлителя да приеме предложеното му изпълнение. В конкретния случай, поставеният въпрос се основава на оплаквания за неправилна преценка на правните изводи на въззивния съд по отношение на твърденията на ответника за невъзможност да изпълни поетите задължения поради липса на съдействие от страна на кредитора. Изложените съображения в тази връзка всъщност преповтарят доводите за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в хода на настоящото производство по селектиране на касационните жалби. С оглед на това, въпросът не отговаря на изведения в чл.280, ал.1 ГПК селективен критерий, като общо основание за допускане на касационно обжалване, поради което е безпредметно да се изследват релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС и значението на втория повдигнат въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, в изложението към касационната жалба на касатора са формулирани въпроси, но без да се обосновават допълнителните предпоставки, т.е. дали въпросите са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл.280, ал.1, т.1 ГПК), съответно дали са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Липсата на въведен от касатора правен въпрос, като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК или допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК е достатъчно за недопускане на касационно обжалване –съгласно цитираната т.1 на ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че вторият поставен въпрос обуславя изхода на делото, но не дава основание за допускане на касационно обжалване поради липсата на доводи относно наличието на противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, респ. с практиката на ВКС или необходимостта от осъвременяване на съществуващата съдебна практика по приложението на конкретните разпоредби в закона. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да бъдат изложени съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което касационно обжалване не следва да бъде допуснато на сочените от касатора основания чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Независимо от изложените съображения, крайните изводи на въззивния съд са изцяло в съответствие с установената практика на ВКС, във връзка с естеството и предмета на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и по отношение на предпоставките за разваляне на алеаторния договор поради виновно неизпълнение на задълженията в него. В съдебната практика на ВКС се приема еднозначно, че точно изпълнение на задължението за издръжка и гледане е налице, когато длъжникът осигурява ежедневно нуждата от издръжка, храна и дрехи на прехвърлителя, като полага грижи за неговото здраве, хигиена и домакинство на кредитора в онзи обем, срещу който се е съгласил да престира своето право на собственост, т.е. задължението за предоставяне на издръжка и грижи е неделимо по естеството си и всяко съществено неизпълнение, поражда право да бъде развален целия договор. В същия смисъл, решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 163/07.10.2019 г. по гр.д.№ 229/2019 г. на ВКС, III г.о. решение № 327/25.02.2015 г. по гр.д.№ 1205/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 863/22.12.2010 г. по гр.д.№ 1534/2009 г. на ВКС, IV г.о. и др. Предвид изложените съображения, по отношение на поставените от касатора въпроси не се обосновават предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. От М. И. Х. чрез адвокат С. И. от АК-Русе са поискани заплатените разноски за адвокатска защита в размер на 600 лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение