Определение № 60558 от 12.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1308/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. Я. Ц., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Ц. С., против въззивното решение № 261747 от 11 декември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 14061/2019 г. по описа на Софийския градски съд, в частта му, с която се потвърждава решение № 126233 от 28 май 2019 г., постановено по гр.д. № 3138/2018 г. по описа на районния съд в [населено място], в частта му, с която са отхвърлени предявените от Ц. срещу Г. С. Я. иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 12000 лева, представляваща направените от Ц. разходи за издръжка и гледане на брат й – С. Я. З., в периода 01.01.2013 г.-01.01.2018 г., и иск за заплащане на сумата от 250 лева разходи за погребението на брат й. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Братът на касаторката е бил с тежък паркинсон и през ден тя го карала до болницата с кола, а ответникът е бил длъжен да се грижи за баща си и майка си, както е обичайно, поради което починалият е прехвърлил апартамента си на него; вместо това съдът приел претенцията за неоснователна, защото починалият е имал голяма пенсия и влогове, от които е допълвана нуждата си от средства за издръжка. Подчертано е, че касаторката е вдовица и изцяло е посветила времето си на своя брат и съпругата му И. Н. З.. Според свидетелските показания касаторката е гледала и се е грижела за брат си и снаха си до нейната смърт, като разходите на касаторката са били и за брат й и за снаха й, тя ги е погребала и двамата, обслужвала ги е изцяло, ежедневно е пазарувала със свои средства, купувала е лекарства, водила ги е по болница, по поликлиника, готвила им е и е вършила всичко в дома; след смъртта му спестяванията са отишли при ответника, защото е законно. Макар да е вярно, че съдът е признал и присъдил разноски по погребението, съгласно християнската традиция разходи се правят за третия, деветия, двадесетия и четиридесетия ден, което съдът не е приел. Заявеното, че починалият е имал достатъчно средства и влогове, е голословно, а и съпругата му през процесния период е била жива, но е била възрастна, болна, и касторката е обслужвала и нея до смъртта й. Претенцията е за съответната месечна сума, която е била за пазаруване на продукти за храна, за пране и пътуване до болницата и поликлиниката. Ответникът не е положил елементарни грижи за своя баща и майка, което е необичайно. Решението е явно несправедливо с оглед доказателствата и е необосновано – правните изводи и доказателствата си противоречат. Ответникът не е знаел кога е починал баща му, което е позорно обстоятелство. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че мотивите на съда са несправедливи, съдът не е обсъдил задълбочено доказателствата и е достигнал до неправилни изводи и диспозитив; за касаторката са останали разходите, а за ответника – наследството, в т.ч. и влоговете. Доказателствата не са обсъдени безпристрастно. Ответникът Г. С. Я., с адрес в [населено място], представляван от адв. Н. И., в отговор на касационната жалба излага съображения за правилността на обжалваното решение. Въззивният съд съобразява, че касаторката и ответникът са в родствени отношения – тя е сестра на починалия на 01.01.2018 г. баща на ответника; съпруга на починалия е била И. З., починала на 31.12.2013 г. Починалият преди смъртта си е бил с призната по съответния ред 97 % степен на увреждане с чужда помощ пожизнено, на касаторката с експертно решение е призната 71 % трайно намалена работоспособност, а ответникът с бил с 97 % степен на увреждане с чужда помощ за срок от една година, считано от 01.11.2016 г. Починалият е бил титуляр на спестовен влог, закрит на 17.01.2014 г., когато е изтеглена наличната сума от 3306,82 лева; съпругата му е била титуляр на срочен депозит, наличната сума по който в размер на 1497,41 лева е била броена на наследниците – починалият и ответникът по равно, и депозитът е закрит на 27.06.2014 г. С нотариално завещание от 2015 г. починалият е завещал на ищцата цялото си движимо и недвижимо имущество. Според свидетелските показания на внук на касаторката, починалият и баба му обитавали жилища в един и същи район, на разстояние около 100 метра; след като съпругата на починалия й брат се разболяла и починала, касаторката изцяло поела грижата за брат си; починалият брат получавал пенсията си в пощенския клон, пазарувал сам, заплащал консумативните разходи; ответникът бил във влошени отношения с баща си и не се грижел за него; свидетелят двукратно закарал брата на баба си до болнично заведение; пенсията на касаторката била малка, нямала собствено жилище, а живеела под наем с друг родственик. Друг свидетел сочи, че починалият заплащал сам сумите, дължими към етажната собственост; здравословното състояние на ответника е влошено, придвижва се с бастун. Експертиза сочи, че пенсията на починалия е по-голяма от средномесечните парични разходи на пенсионер в страната, той е могъл да заплаща по-голямата част от разходите си за полаганите за него грижи с оглед претенцията й от 200 лева месечно, използвайки само пенсията и добавките си към нея; като се отчитат и спестяванията му, той е бил в състояние да заплаща за полаганите за него грижи по 200 лева месечно. Съдът приема, че твърденията на касаторката като ищца са във връзка с наличието на задължения на ответника към неговия баща, които тя, вместо него, е изпълнявала и по този начин е обедняла за сметка на ответника, който пък, спестявайки разходи, се обогатил. В конкретния случай не е установено починалият да не е могъл да се издържа от имуществото си; с доходите, които е получавал и средствата по депозитите, той е бил в състояние да заплаща сума в размер на 200 лева за остойностяване на грижите, които касаторката е полагала, за да го подпомага в ежедневието му. Макар касаторката да се е грижела за брат си през процесния период, като го е подпомагала в домакинството и да е организирала двукратно превоза му до болнично заведение, не е била налице невъзможност за починалия да се издържа от имуществото, с оглед на което да е възникнало за него правото да бъде издържан от друг негов родственик. Не е споделено твърдението на касаторката, че ответникът е получил всички доходи от спестяванията на починалия; касаторката е изпълнила свой нравствен дълг; тъй като не е установено починалият да е имал нужда от издръжка, не е налице основание да се изследва имал ли е ответникът възможност да дава издръжка на своя баща; неотносимо по предмета на спора е оставеното от починалия завещание в полза на касаторката, доколкото то произвежда действие след смъртта и и не съдържа уточнение, че мотивът за извършването му са положените от касаторката грижи. Касационният съд приема, че касационното обжалване не може да бъде допуснато. По конкретизирания от настоящия съдебен състав въпрос за задължението на съда да извърши преценка на доказателствата по спора и по-специално на свидетелските показания, не се установява основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В своята постоянна практика по приложението на чл. 235 и чл. 172 ГПК, ВКС приема, че съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към спора и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона; казаното се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. В случая въззивният съд приема изрично показанията на свидетел на страната на касаторката (неин внук) за двукратно оказана помощ на покойния й брат за достъп до медицинска помощ, но изводът за неоснователността на предявения иск за сумата от 12000 лева се основава на цялостния анализ на събраните доказателства за възможността на починалия да се издържа от доходите си приживе, респективно да заплаща претендирания като обща сума месечен размер на сторени от касаторката разходи. Макар да не е отречено, че касаторката се е грижила за своя брат през процесния период, като го е подпомагала в домакинството и е организирала помощ за превоз до болнично заведение, основният извод на съда се е изградил върху възможността на подпомагания да се издържа от имуществото си, респективно – на липсата на възникнало за него право да бъде издържан от друг негов родственик. Останалите доводи на касаторката, посочени в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване – за несправедливост на мотивите и за неправилно определяне на разходите за подпомагането на брата на касаторката и ползите от останалото в наследство имущество, съставляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не могат да обосноват наличието на общото основание за допускане на касационното обжалване. При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 300 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,