Определение № 4395 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 851/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. С., чрез процесуалния му представител адвокат Н. А., против решение №875 от 21.07.2023г. по в.гр.д.№1533/2022г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 1293/27.05.2019г., постановено по гр. д. № 1537/2018г. по описа на РС – Бургас и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск от И. П. С., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], кв. В., [улица] против Н. П. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], кв. В., [улица], П. С. Г., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], кв. В., [улица], Руска Г. Г. и К. С. К. и двете с адрес с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес]0 за приемане за установено, по отношение на Н. П. Г., ЕГН [ЕГН], П. С. Г., ЕГН [ЕГН], Руска Г. Г. и К. С. К., че И. П. С., [ЕГН] е собственик на 26кв.м. от ПИ с идентификатор [№] по к.карта одобрена със Заповед № РД -18-92/12.12.2015г. на изп.директор на АГКК, които поради грешка при заснемането на имотната граница между собствения на ищеца И. П. С. ПИ с идентификатор [№] с дворищно регулационна граница между УПИ [№] и [№] по действащия регулационeн план на кв. В., одобрен със Заповед № 1195/20.09.1990г- на зам.председателя на ОНС – Б. и ПИ с идентификатор [№] неправилно са заснети към имот с идентификатор [№]. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон като се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за собственост бъде уважена със законните последици. В приложеното към касационната жалба на И. С. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Навеждат се доводи, че атакуваното въззивно решение е постановено в противоречие с т.19 от ТР№1/04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, т.12 на ТР№1/17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС и решение №220/07.03.2005г. по т.д.№482/2004г. на ВКС, ІІ т.о., като се поставят следните процесуалноправни въпроси: 1/Допустимо ли е въззивният съд да не вземе предвид устните обяснения на вещото лице, които са били дадени в открито съдебно заседание; 2/Допустимо ли е съдът да не кредитира показанията на разпитан по делото свидетел, тъй като е роднина по сватовство на една от страните /заинтересован от изхода на делото/. Претендира се и допускане на касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като същото се явява очевидно неправилно. Ответниците по касационната жалба Н. Г. и П. Г. са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това.Претендират присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК и има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК .Подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че от представения н.акт за право на собственост върху недвижим имот № 163, том IV, н.дело № 1675/1964г. се установява, че на 29.11.1964г. П. С. Г. – наследодател на страните е признат за собственик на дворно място, находящо се в [населено място], състоящо се от 1 138кв.м., представляващо парцел II /втори/, кв.6, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, който е бил придобит по силата на извършена съдебна делба /л. 141/. Видно от представения н.акт № 80, том V, дело № 1583/1966г., на 4.07.1966г. П. С. Г. е дарил на сина си Н. П. Г. 1/4 ид.ч. от празно дворно място от собствения си парцел № 2, имот № 33 по плана на [населено място], кв. 6 по плана на селото целия парцел съдържащ 1138кв.м. С н.акт № 79, том V, дело № 1582/1966г., на 4.07.1966г. П. С. Г. дарил на сина си С. П. Г. 1/4 ид.ч. от празно дворно място от собствения си парцел № 2, имот № 33 по плана на [населено място], кв. 6 по плана на селото целия парцел съдържащ 1138кв.м. Установява се от представения н.акт № 148, том II, н.дело № 759/1979г., че на 26.04.1979г. П. С. Г. продава на ищеца И. П. С. 540/555кв.м. ид.ч. от дворно място съставляващо парцел [№], кв.12 по плана на [населено място] целия урегулиран съдържащ 1138кв.м., заедно с масивна къща и изба построена в същото дворно място. Свидетелят Г., свидетелства че в дворното място на И. имало две малки стаички в които живеели родителите му и те били на границата между двата имота и след като ги съборили построили на тяхно място гаража, за който И. и Н. имали уговорка да го ползват заедно, но той се ползвал само от Н..Свидетелства, че имало телена ограда и между оградата на Н. и къщата на И. имало пътечка.Сочи, че като съборили двете стаичките в имота на И., съборили и дървения гараж в имота на Н. и тогава – след 2002г. построили гаража. Свидетелят Д. съсед на ищеца също сочи, че в имота на И. е имало две стаи в които са живели родителите му и същите после са съборени, но не може да прецени дали гаража на Н. е построен върху мястото където са били стаичките. Свидетелят К. свидетелства, че не е имало ограда между двата имота, а Н. имал дървен гараж и между гаража и къщата му имало циментирана пътека около 1м. и гаража се ползвал като ограда.След като съборили този гараж, Н. на мястото на гаража и тази пътека направил нов гараж и лично И. му „бил колчетата“.От момента на построяването на новия гараж границата била по стената на гаража и в момента самата стена на гаража се ползвала като ограда. Свидетеля М. сочи, че познава имотите на страните и в имота на И. имало една малка къщичка която съборили и на нейно място нямало построено нищо, а Н. имал дървен гараж в мястото си на един метър от къщата и след като го съборил на същото място през 2005-2007г. построил новия гараж на мястото на стария като го залепил за къщата си и използвал стената на къщата.Сочи че циментираната пътека не е била граница между имотите, а е била в имота на Н. и новия гараж е построен на мястото на стария като е използвана стената на къщата и пътеката влязла в новия гараж.Свидетелства, че не е имало телена ограда, защото спокойно си минавали между двата имота и стената на дървения гараж била линията между двата имота на И. и Н.. От заключението по допуснатата по делото СТЕ се установява, че за кв.В., [населено място] има одобрени три кадастрални и регулационни плана от 1951г., 1973г. и 1990г., като по плана от 1951г. имотите на ответниците съответстват на парцел [№]., а имота на ищеца на парцел [№]., кв.6 като и двата парцела са отредени за имот [№] и придаваеми части между двата парцела няма. През 1973г. е изработен нов кадастрален и регулационен план и бившите парцели [№] и [№] са обозначени с нови номера съответно УПИ VI-63 за имота на ответниците и УПИ [№] за имота на ищеца, като вещите лица са посочили, че имотната граница не е проведена изцяло по одобрената регулационна линия.По действащия ПУП-ПРЗ от 1990г. имота на ищеца е обозначен като УПИ [№], кв.27, а на ответниците УПИ [№], кв.27, няма придаваеми части по регулация, като имотната граница и регулационната линия съвпадат.Посочено е в заключението, че регулационния план от 1990г. не е приложен и той съдържа незначителни придаваеми части между УПИ [№] и съответно УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], кв. 37, като този план не съдържа придаваеми части между УПИ [№] и УПИ [№]. Дворищнорегулационната линия по действащия регулационен план отсича 26кв.м. от имот №07079.702.140.2 по КК, които попадат в УПИ [№]. Границата по регулационния план от 1951 г. и 1973г. е перпендикулярна на улицата и по плана от 1973г. приблизително 32 кв.м. от имота на ответника се придават на ищеца.Експертите са посочили, че общата регулационна граница между имотите на ищеца и ответника по плана от 1951г. е изместена на изток до покриващите се регулации от 1973г. и 1990г. и по регулациите от 1973г и 1990г. спрямо регулацията от 1951г. са предвидени придаваеми части от имота на ответниците към имота на ищеца, които са в размер на 31кв.м.В съдебно заседание вещото лице е посочило, че е налице грешка при отразяването в кадастралната карта на двата процесни имота и съществуваща на място граница както е заснета не съответства на границата между УПИ [№] и УПИ [№].В изготвеното от вещите лица Приложение № 7 към заключението оцветения участък в жълто който е 26кв.м. и е част от построения от ответниците гараж, попада в УПИ [№].Тези 26 кв.м. и още 5кв.м. отразени като триъгълник на приложението представляват според вещите лица допуснатата грешка.Така изградения гараж от ответника е изграден без строително разрешение и тъй като не е нанесен в плана в плана от 1973г. регулационната граница минава през сградата /гараж/ и регулацията от 1973г. е проведена като да няма сграда. След това при изготвяне на кадастралната карта, сградата е заснета на място и границата минава по стената на сградата т.е. заобикаля я. При така установените факти въззивният съд е приел, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като претендираните от ищеца 26кв.м. от имот с идинтификатор [№] всъщност са заети от изградена в този имот сграда-гараж с идентификатор [№].Този гараж е построен на мястото на дървен гараж, собственост на отвeтника Н. Г., като новопостроения е в по-голям обем и залепен до къщата на Н. Г. в ПИ [№]. Тази постройка не е нанесена в регулационните планове, като по регулационния план от 1973 и от 1990г. регулационната линия минава през средата на сградата и по регулационния план на [населено място] от 1973г., регулационната линия между УПИ [№] и УПИ [№], съставлява права линия и съвпада с имотната граница между двата имота, а съгласно кадастралната карта границата между поземлени имоти с идентификатори [№] и [№] не е права линия, тъй като минава по стената на сграда с идентификатор [№].Налага се извода, че е налице несъответствие между кадастралния план и регулационния план относно границата между имотите на страните. Прието е още, че по плана от 1973г. към имота на ищеца се придават 31кв.м. и няма придаване на части по плана от 1990г. между страните по делото.От значение за претенцията на ищеца е дали регулационния план е приложен, тъй като видно от СТЕ, по регулационния план 26 кв.м. от гаража на ответника / [№] по КК/, попадат в имота на ищеца - УПИ [№] .В периода от 1949 г. до 1973 г. действа чл.39, ал.3 от Закона за плановото изграждане на населените места, който предвижда, че собствеността на придадените по дворищнорегулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план, като между собствениците на имотите остава да се уредят облигационните отношения за заплащане на придаваемите части.Размерът на дължимото се обезщетение може да се постигне по взаимно съгласие на страните, които обаче трябва в нотариално заверено заявление до общината да заявят, че са постигнали такова съгласие и нямат претенции една към друга.Ако такова съгласие не бъде постигнато, то размерът на дължимото обезщетение се определя от комисия на общината.След заплащане на обезщетението за отчуждените недвижими имоти, собствениците на парцелите се снабдяват с нотариален акт за придаваеми по регулация части.При действието на Закона за териториално и селищно устройство от 1973г., действал до 2001 г. регулационният план е имал отчуждително действие, като за да се счита регулацията приложена следва придаденото място да бъде завзето.С приемането на Закона за устройството на територията отпада отчуждителното действие на регулационния план.По силата на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона, т. е. от 31.03.2001 г. По силата на ал. 4 на същия параграф след влизане в сила на дворищнорегулационните планове по ал. 3 могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането им в сила. А съгласно § 8 от ПЗР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.В настоящия случай, предвид установеното по делото със заключението по СТЕ, съдът счита, че регулационният план от 1973г. по който има придаваеми части между двата имота УПИ [№] и УПИ [№] не е приложен.Не са представени доказателства за плащане на придаденото с плана място или за уреждане на отношенията по друг ред, предвид това, отчуждителното действие на регулационния план от 1973 г. следва да се счита прекратено, поради което процесните 26кв.м.част от придавемите 31кв.м. от имота на ответниците към имота на ищеца са останали собственост на ответниците по делото.Ищецът с оглед нормите на ЗУТ е трябвало да проведе процедурата по § 6, ал. 2 във вр. с § 8 от ПЗР на ЗУТ, чрез която да иска прилагането на плана от 1973г. относно тази граница.26 кв.м. от придаваемото място попадат в гараж и те не са били и завзети от ищеца, тъй като преди построяването на масивния гараж от ответника Н. Г., на това място е имало дървен гараж, който също е бил на ответника Н.Г..От показанията на свидетелите М. и К. се установява, че между двата имота не е имало ограда и на мястото на стария дървен гараж, Н. е построил новия масивен гараж, като ищецът е участвал в строителството на този гараж.Съдът кредитира показанията на св. М., който е в родствени връзки с двете страни, който сочи, „новия гараж го направи на същото място като го залепи за къщата си….телена ограда нямаше между двата имота, жените спокойно минаваха между двата имота“.В същата насока са и показанията на св. К. който сочи „Н. имаше дървен гараж и между гаража и къщата на Н. имаше пътека около 1м.….фактически ограда нямаха, а гаража се ползваше като ограда“.Ищците с оглед нормите на ЗУТ е трябвало да предприемат процедурата по § 6, ал. 2 във вр. с § 8 от ПЗР на ЗУТ, чрез която да искат прилагането на плана от 1978 г. относно тази граница.Отделно от посоченото по- горе, ищецът не установява да е владял посочените 26кв.м. тъй като те са били заети от гаража, а и ищецът не е могъл да придобие части от имота по давност до влизане в сила на ЗУТ.Твърденията на ищеца за уговорка с ответника Н. двамата да ползват гаража не се доказаха от събраните доказателства.Единствено св. Г. свидетелства за подобна уговорка, но с оглед близките отношения с ищеца / сватове/, съдът не кредитира показанията му. Единствено този свидетел свидетелства, че гаража е построен на мястото на стаичките в които са живеели родителите на страните и които са били в имота на ищеца, докато св. М. и К. са категорични, че новия гараж е построен на мястото на стария и в свободното място към къщата на Н., а показанията на св. Д. в тази насока са противоречиви.Събраните доказателства сочат, за съгласие от страна на ищеца при построяването на гаража от ответника Н. Г., т.е. незавземане на придаваемото място В тази насока следва да се вземат предвид гласните доказателства, от които се установява, че между страните не е имало спорове при строежа на гаража и за границите между имотите към този момент и такива явно са възникнали по късно. Придаваемото място не е завзето и построяването на гаража без противопоставянето на собственика на имота към който се придава мястото е индиция за липса на претенции към това място и считано за собствено на ответниците.При това положение следва да се приеме, че не е била приложена регулацията от 1973 г. и ищецът не е придобил процесните 26кв.м. придаваеми към имота му.С оглед на това въззивният съд е приел, че няма грешка в кадастралната карта, тъй като ищецът не е собственик на процесните 26кв.м. от имот с идентификатор [№]. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касаторите на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет.Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като въззивният съд се е съобразил изцяло със заключението на допуснатата по делото СТЕ, което е съпоставил с останалите събрани по делото доказателства.Въз основа на този анализ е формирал извод, че по приетия от 1973г. регулационен план от имота на ответниците са придадени към имота на ищеца 31кв.м. и няма придаване на части по плана от 1990г.Съобразено е, че спорът между страните е само за част от тези 31кв.м. – 26кв.м., които са оцветени в жълто в Приложение № 7 към заключението, върху които ответниците са построили гараж. Въззивният съд е приел, че за да може ищецът да обоснове правото си на собственост на твърдяното придобивно основание/приложена регулация/ е необходимо да се установи дали планът от 1973г. е приложен. Спорната площ от 26кв.м. е част от парцел [№] по РП от 1973г., която по силата на този план се придава към парцел [№], който към този момент е бил собственост на общия наследодател П. Г. /ищецът придобива този имот по продажба от 1979г./.Отчетено е, че по делото няма данни за уреждане на сметките по регулация и завземане на придаваемата площ.Напротив, данните по делото сочат, че ответниците и след 1973г. са продължили да осъществяват фактическа власт върху целия парцел [№], включително и върху придаваемата площ към съседния парцел, върху която е бил изграден гараж.Този план е заварен от ЗУТ. Няма данни да е бил приложен в срока по § 6, ал. 2 ПР на ЗУТ, поради което отчуждителното му действие се прекратява на основание § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ /. Прекратяването на отчуждителното действие става автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура за изменение на неприложения дворищнорегулационен план/ Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК/.След изтичането на посочения срок собствеността върху придаваемата площ се връща към собственика на парцел №VІ-63/ УПИ [№], кв.27 по РП от 1990г./. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос. В постоянната си практика ВКС приема, че съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства, и то съвкупно /в тяхната взаимна връзка и зависимост/ като в мотивите на решението съдът трябва да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решаване на спора по същество/ решение № 200 от 02.01.2018 г. по гр. д. № 350/2017 г. на I г. о. на ВКС и цитираната в него съдебна практика/. Приема се също така, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. При извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо.Въззивният съд не е кредитирал показанията на св.Г. като е изложил мотиви за това – близките отношения с ищеца; противоречието на неговите показания с тези на св.М. и св.К.. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. При прочита на мотивите към въззивното решение не се установява същото да е очевидно неправилно поради нарушаване на основни принципи на гражданския процес, явна необоснованост или нарушаване правилата на формалната логика. От изложеното по-горе следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение