Определение № 318 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2020 г.

Образувано е по касационна жалба на И. С. С., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Д. Д., и по касационна жалба на Л. К. С., [населено място], чрез пълномощника ѝ адвокат И. А. срещу решение № 487/24.07.2020 год. по в.гр.д. № 383/2020 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение № 253 от 20.02.2020 г. по гр.д. № 5689/2019 г. на Районен съд – Плевен. С първоинстанционното решение на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален до размер на 5/6 идеални части договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт н.а. № ..., том ..., дело № ... от 16.05.2008 г. на Агенция по вписванията П., с който С. И. С., починал на 21.03.2016 г., и Е. Ц. С. са прехвърлили на касаторите И. С. С. и Л. К. С., срещу задължение за гледане и издръжка на двамата, докато са живи, собствеността на имот: втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 100 кв.м., построена в УПИ .. в кв. ... по плана на [населено място], а съгласно схема № 15-813937 – 05.09.2019 г. на самостоятелен обект в сграда на СГКК – [населено място], самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., с адрес [населено място], [улица] ет. 2, ап. 2, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор ..., с предназначение жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ..., с предназначение на самостоятелен обект – жилище, апартамент, на 1 ниво, с площ от 100.00 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – ...., и над обекта – няма. Въззивният съд е приел, че първоначално съпрузите С. И. С. и Е. Ц. С. са притежавали процесния имот в режим на СИО. Впоследствие с договора за издръжка и гледане те са прехвърлили имота на своя син И. С. С., срещу задължението да издържа и гледа двамата прехвърлители, докато са живи, като същите са си запазили правото на ползване върху целия имот, пожизнено и безвъзмездно. Към момента на сключване на договора прибретателят И. С. С. е бил в брак с Л. К. С., поради което двамата са придобили имота в режим на СИО. Прехвърлителят С. С. е починал на 21.03.2016 г., оставяйки за наследници своята съпруга Е. С. и двамата си сина И. С. и Ц. С. С.. Е. С. и Ц. С. са предявили иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения договор, поради неизпълнение от страна на съпрузите И. С. и Л. С. до размер на 5/6 ид. части, от които 4/6 ид.ч. за Е. С. и 1/6 ид.ч. за Ц. С.. Въз основа на анализ на събраните доказателства, въззивният съд е приел, че липсва изпълнение на дължимите по договора грижи за гледане и издръжка през последните години. Това се приравнява на пълно неизпълнение, което е значително и обуславя развалянето на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. По тази причина въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е уважен изцяло, като договорът е развален до размер на 5/6 ид.ч., съобразно правата на ищците, 4/6 ид.ч. за Е. С. и 1/6 ид.ч. за Ц. С.. Касаторите считат решението за неправилно. В изложенията представени към касационните им жалби се позовават на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по жалбите Ц. С., [населено място], е подал писмен отговор чрез процесуалния му представител К. Д., в който е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на подадените жалби. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационните жалби са подадени в срок. Същите са редовни и допустими, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 487/24.07.2020 г. по в.гр.д. № 383/2020 г. на Окръжен съд – Плевен. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. Касаторите са се позовали на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, но не са формулирали правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд, и който да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване, по смисъла на приетото в т. 1 от посоченото по-горе тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК. При извършената и служебна преценка, настоящият състав намира, че не е налице основание и за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение – в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 2 ГПК. С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответника по касация Ц. С. С., поради което жалбоподателите И. С. С. и Л. К. С. следва да бъдат осъдени да му заплатят реално направените от него разноски пред касационната инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,