Определение № 1644 от 31.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 899/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. И. М. срещу определение № 136/19.01.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 52/2026 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено протоколно определение № 513/08.12.2025 г. по гр. д. № 1062/2025 г. по описа на Районен съд – Карнобат за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което моли същото да бъде отменено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос – „има ли правен интерес страната да установи съществуването на дългосрочно правоотношение, тъй като не е налице твърдяното от ответника основание за прекратяване, без значение дали разполага с други средства за защита/осъдителен иск, иск за обезщетение за вреди от неизпълнението и др.“. Сочи се практика на ВКС, на която според жалбоподателката въззивното определение противоречи. Ответната страна по жалбата – [община], чрез адв. Т. П., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Частните касационни жалби по чл. 274, ал. 3 ГПК подлежат на разглеждане при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Нормата на чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК изрично изключва от касационен контрол въззивните решения по определени категории дела, според техния вид и цената на иска. Съгласно цитираната разпоредба, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. (чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК). В случая, предмет на производството е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на обстоятелството, че договор за наем на общински мери и пасища от 01.08.2024 г., сключен между страните по делото, не е прекратен. Размерът на цената на иска по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем е наемът за една година (чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК). Видно от представения по делото договор за наем, годишното наемно плащане за отдадените под наем имоти (поземлен имот с идентификатор ...., с площ от 17,675 дка и поземлен имот с идентификатор ....., с площ от 194,325/229,341 ид. ч. дка) е в размер на 8 лв./дка, или общо 1 696 лв. Това е цената на предявения иск, като този размер е посочен и в исковата молба. Съдебните решения от тази категория са изключени от касационен контрол, съгласно изричното правило на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК. Нормата на чл.274, ал. 4 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая се касае за гражданско дело с предмет установителен иск за съществуване на наемно правоотношение, с цена - 1 696 лв., по който вид дела инстанционният контрол се изчерпва с произнасянето на въззивния съд. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответната страна сумата 310 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция за изготвения отговор на частната касационна жалба. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение