Определение № 1897 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4831/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. К. и А. П. К., чрез адв. В. Н. против решение № 1129 от 21.09.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1316/2022 г. на Окръжен съд Варна, с което след отмяна на решение от 14.04.2022 г. на Районен съд Варна, постановено по гр.д. № 8402/2021 г., е прогласен на основание чл.40 ЗЗД за недействителен по отношение на Н. К. Н., договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 26, том VII, дело № 1082 от 16.12.2020 г., сключен между Н. К. Н., в качеството му на продавач, чрез пълномощника му П. К. К. и А. П. К., в качеството й на купувач, с предмет недвижим имот – дворно място, находящо се в [населено място], [община], с площ от 720 кв.м., съставляващ парцел № II056 от кв.31 по плана на селото, поради договаряне от пълномощника във вреда на представлявания. Ответната страна Н. К. Н., чрез адв. Р. Ж., в отговора на жалбата поддържа, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е налице бланкетно позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.първо ГПК, съдебен акт. Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по иск с правно основание чл.40 ЗЗД с цена 1 791,80 лв., видно от представената в първоинстанционното производство данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на процесния договор за покупко-продажба. Съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената на иска е данъчната оценка на прехвърления с договора недвижим имот, т.е. цената на иска е 1 791,80 лв. Съобразно нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, какъвто е и настоящия случай. Предвид императивния характер на разпоредбите на чл.69, т.1, т.4 и чл.280, ал.3, т.1 ГПК, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Фактът, че наред с иска по чл.40 ЗЗД, предявен като главен, предмет на производството е и евентуален осъдителен иск за сумата от 6 200 лв., разглеждането на който е обусловено от неоснователността на главния иск, не променя извода за недопустимост на касационната жалба срещу въззивното решение по главния иск, тъй като обусловеният иск следва съдбата на обуславящия, независимо каква е цената му. Насрещната страна претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, което съгласно представените с отговора на жалбата доказателства е в размер на 720,00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,