Определение № 174 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 114/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 30.09.2010 г. по гр.д. № 1789/2010 в частта, в която е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 18.02.2010 г. по гр.д. № 9777/2009 по предявеният частичен насрещен иск по чл. 12 ЗЗД за обезщетение за вреди от недобросъвестно водене на преговори в размер на 1.000 лева. Недоволен от решението е касаторът М. В. Т., представлявана от адв. В. Г. от Х., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да прецени показанията на свидетелите, за които има данни да са заинтересовани от изхода на делото, с оглед на всички други данни по делото, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата И. Д. Д. я оспорва, като счита, че тя не съдържа ясно формулиран обоснован въпрос, обуславящ решението по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е 1.000 лева, намира, че то не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение