Определение № 3381 от 07.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1792/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, чрез адв. Г. Я. против решение № 256 от 10.11.2022 г., постановено по в.гр.д. № 381/2022 г. на Окръжен съд Враца, с което като е потвърдено решение № 260047 от 17.06.2022 г. по гр.д. № 1194/2021 г. на Районен съд Враца в обжалваната му част, касаторът е осъден да заплати на „ПМ-Груп 2018“ ЕООД, на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата от 16 174,92 лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско+“ по полица от 14.04.2020 г. за вреди, причинени на лек автомобил „Мерцедес С 500, 4 матик“ с рег. [рег.номер на МПС] по настъпило на 05.10.2020 г. ПТП на главен път В.-Криводол, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпилото писмо за отказ за изплащане на обезщетение – 15.10.2020 г. до окончателното й погасяване. Според касатора въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като страна по договора за имуществено застраховане е лице, имащо качеството на ползвател на застрахователни услуги съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.2, ал.2 КЗ и на потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, а въззивното решение е постановено след изменението на чл.113 ГПК / ДВ, бр.100/2019 г./ поради което делото подлежи на разглеждане като гражданско по реда на общия исков процес и съответно следва да се съблюдава минималния праг за касационно обжалване по граждански дела. Ответната страна - „ПМ-Груп 2018“ ЕООД, чрез адв. В. Д., в отговора на жалбата поддържа, че касационната жалба е недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, евентуално - че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Излага и съображения за неоснователност на наведените основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.второ ГПК, съдебен акт. Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, предявен от търговско дружество за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане с цена на иска 17 016,36 лв. С изменението на ГПК със ЗИДГПК /обн.ДВ, бр.65 от 07.08.2018 г./ се предвиди, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чиито район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. С оглед това изменение на чл.113 ГПК и отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИДГПК, следва извод, че законодателят е ограничил посочената разпоредба до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т.е. потребители по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, каквито са само физическите лица. С ТР № 3 от 23.02.2022 г. по т.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че след изменението на чл.113 ГПК – ДВ бр.100/2019 г. дело, с предмет правоотношения, възникнали от договор по чл.258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданските дела. Съгласно мотивите на тълкувателният акт преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извършва при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т.1 от ДР на ЗПП, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, които са приложими по съответния правен спор – напр. §1, т.20 от ЗКНИП, чл.9, ал.3 от ЗПК и др. Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонираното със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл.2, б.“б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В конкретния случай страна по сключения с търговец застрахователен договор, който съгласно чл.1, ал.1, т.6 ТЗ е абсолютна търговска сделка, е юридическо лице - търговец, а не потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗПП, поради което прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по търговски дела. Предявеният осъдителен иск е с цена 17 016,36 лв., т.е. с цена под 20 000 лв., поради което касационната жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. На насрещната страна следва да се присъдят сторените от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, които съгласно представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 03.02.2023 г. е в размер на 1860,00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,