Определение № 1373 от 01.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3768/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК и чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, подадена чрез адв.Г., срещу въззивно решение от 14.02.2022 г. по в.гр. д. № 537/2021 г. на Окръжен съд - Шумен, с частта, с която е потвърдено решение от 11.11.2021г. по гр.д.№40/2020г. на Районен съд – Велики Преслав, в частта за уважаване на предявения от Т. Н. Х. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимост стойността на преизчисленото количество електрическа енергия до размер на сумата 1389,34лв. и са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на 274,77лв. Обжалва се от „Енерго – Про Продажби“ АД решението и в частта, имаша характер на определение, в която на основание чл.233 ГПК е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимост на стойността на служебно начислена електроенергия за периода от 20.03.2018г.-30.06.2018г. и за периода от 01.07.2018г.-19.03.2019г. за обект на потребление, подробно описан, само в размера над 5000лв. до 5150.59лв, поради отказ от иска в тази част и в тази част производството е прекратено. Ответникът по жалбите Т. Н. Х., чрез процесуален представител Б., оспорва частната жалба като неоснователна, а касационната жалба – като процесуално недопустима, по съображения в писмени отговори. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Касацонната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на данните по делото намира следното: Отказът от иска е изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен. Касае се за процесуално действие и в теорията се приема, че то е обратно по съдържание на признанието на иска. С него страната, която е сезирала съда, заявява че се отказва от търсената защита, признавайки заявените в исковата си молба твърдения за неоснователни. С тази възможност ищецът, съгласно чл.233 ГПК, разполага във всяко положение на делото. Когато това изявление достигне до съда, отказът е заявен и единствената възможност, с която разполага съдът е да прекрати производството по делото /съответно ако е въззивна или касационна инстанция следва и да обезсили обжалвания акт/. Доколкото, при заявен отказ от иска, съдът е уведомен за изявлението на сезиралата го страна, че правната й претенция е неоснователна, той не разполага с възможност за преценка, а е обвързан с направеното изявление. Така е прието в определение по ч.гр.д.№ 3674 по описа за 2020 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., което се възприема от настоящия съдебен състав. Посочената от касатора практика на ВКС, че това процесуално действие ищецът може да извърши само до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, не е възприета от ОСГТК, видно от мотивите на тълкувателно решение №4/2021 от 23.11.2022 г. по тълк.д.№4/2021г. на ВКС, ОСГТК. С оглед изложеното частната жалба е неоснователна и обжалвания с нея съдебен акт следва да бъде потвърден. Когато, както е в случая, отказът от иск не касае цялата заявена претенция, съдът следва да се произнесе по останалата част. Преди преценката си по същество, съдът следва да съобрази допустимостта иска. Съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото /чл.68 ГПК/. След като е направен отказ от иска за горницата и паричната оценка на предмета на делото е 5 000лв., за съда не съществува процесуална възможност да разглежда спора. Касае се до законодателно определен праг, приложим за всички случаи. С оглед изложеното въззивното решение е необжалваемо и следва да бъде оставено без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение