Определение № 4855 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3531/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. С. Б. и Р. Й. Б., чрез процесуалния си представител адв.Кр.К. от ХАК, срещу определение №496/03.07.2026г., постановено по в.ч.гр.д.№322/2026г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено определение №255/07.05.2026г. по гр.д.№960/2025г. на Районен съд-Харманли за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, като се поставят следните въпроси: 1.Налице ли е правен интерес от установителен иск за собственост срещу община, когато към момента на предявяване на иска е вписана като собственик в кадастралния регистър, съотв. отпада ли този интерес, ако в хода на делото общината заяви, че не оспорва правата на ищеца, а имотът е записан на името на трети лица. Навеждат се доводи, че въззивното определение е постановено в противоречие с ТР№8/23.02.2016г. по т.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС и ТР№4/14.03.2016г. по т.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС. 2/Длъжен ли е гражданският съд на основание чл.17, ал.2 от ГПК да се произнесе инцидентно по валидността на административен акт за реституция, когато този акт е преюдициален за определянето на надлежния ответник и за изхода на спора за собственост Твърди се, че по този въпрос обжалваното определение противоречи на ТР№5/14.01.2013г. по т.д.№5/2011г. на ОСГК на ВКС и формираната практика на ВКС по приложението на чл.17, ал.2 от ГПК. Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, което е основание същото да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че първоинстанционното производството е образувано по искова молба от Н. С. Б., и Р. Й. Б., против Община Харманли, обективираща иск по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Община Харманли, че ищците са собственици при равни права на основание давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ***по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-9/ 23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с площ от 1047 /хиляда и четиридесет и седем/кв.м, находящ се в [населено място], местността „С.“, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер от предходен план ***и при съседи: ***, ***, ***, ***, ***. В процесния случай заявената за защита претенция по реда на чл.124 ал.1 от ГПК е обоснована с твърдението в исковата молба от страна на ищците, че претендираното от тях право на собственост върху процесния недвижим имот е накърнено от община-Харманли, тъй-като същият бил записан като нейна собственост в кадастъра - скица №15-1464062 от 30.08.2025г. на СГКК-Хасково.В случая обаче след завеждането на производството и в хода на същото се установява,че ответната община няма и е нямала към момента на завеждане на делото никакви претенции към недвижимостта, нито по какъвто и да е начин отрича, накърнява, оспорва заявените за защита материални права от ищците с исковата молба по отношение на процесния имот, както и не изявява никакви права в тази насока.Това следва от изрично нейно волеизявление чрез представителите й в съдебно заседание от 09.01.2026г. че не претендира право на собственост върху имота, тъй като същият не е нейна собственост, а на третите за делото лица, в чиято полза била възстановена собствеността върху имота с представената Заповед по§ 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съобразно последната на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и решение № 01424 от 03.06.1994 година Поземлена комисия гр.Харманли, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност „С.“ в землището на [населено място], на наследниците на Е. Е. Б. е възстановено правото на собственост върху процесния имот с идентификатор ***, находящ се в местността „С.“, [населено място].Въз основа на това е прието, че ответникът по делото въобще не оспорва правата на ищците върху процесния имот. Поради това и не е налице правен интерес за същите, който да породи процесуалното право на положителен установителен иск относно съществуването и принадлежността на соченото материално право на собственост. От друга страна изведеното относно упражняването на косвения съдебен контрол върху административните актове по реда на чл.17 ал.2 от ГПК в процесния случай е неотносимо, доколкото същият дори и успешен, не би повлиял на липсата на активна легитимация на ищеца, респ. и на пасивната легитимация на ответника по образуваното дело.Същият не би разрешил и вече очертаващите се отричане, накърняване, оспорване на заявените права от ищците от страна на субектите на реституцията, трети лица по делото, извършена с визирания административен акт, тъй-като това е недопустимо в настоящото производство.Отчетено е, че установителният иск е допустим, и само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск.В случая дори и да се признае, че ищците са собственици спрямо общината относно заявеното право, то това не решава оспорването на същото от третите лица, спрямо които ще следва да се води друг иск. Въз основа на горното е формиран извод, че предявеният иск е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал.1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Постоянната си практика ВКС приема, че интерес от искова защита е налице, когато между страните съществува правен спор и чрез избрания от ищеца способ този спор може да бъде разрешен. Съдебното решение трябва да способства за признаването или удовлетворяването на субективно материално право на ищеца.Правен интерес от установителен иск за собственост е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик, а ответникът оспорва или смущава правото му чрез фактически или правни действия/ решение № 207 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 914/2011 г., IV г. о. на ВКС, решение № 289 от 10.03.2014 г. по гр. д. № 3412/2013 г., I г. о. на ВКС, решение № 90 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 4406/2014 г., III г. о. на ВКС и др./. В процесния случай въззивният съд се е съобразил с тази практика.Изложил е съображения, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът не е оспорвал правата на ищците, тъй като през 2011г. е издал заповед по реда на § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на трети за процеса лица, с която е била завършена процедурата по възстановяване правото на собственост върху спорния имот.Посоченото обстоятелство е било известно както за ищците, така и за процесуалния им представител адв.адв.К. К., който на 15.04.2025г. е представил пред Община Харманли съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с копия от решението на съответната поземлена комисия и заповедта на кмета на Община Хармални, с които е било възстановено правото на собственост върху процесния имот с идентификатор ***/исковата молба е била подадена в съда на 02.10.2025г., т.е осем месеца след депозиране на молбата от адв.К./.Въпреки наличието на обективни данни, че е налице извънпроцесуален спор с наследниците на Е. Е. Б., ищците са посочили Община Харманли като надлежен ответник. Вторият въпрос е нетносим, тъй като по реда на косвения съдебен контрол съдът следва да се произнесе по валидността и законосъобразността на един административен акт в процеса, в който страната, която се ползва от него го е представила.Ответникът Община Харманли е издател, а не адресат на заповед №792/2011г. Съгласно практиката на ВКС очевидна неправилност е налице в случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.Такива пороци на обжалваното въззивно определение в случая не са налице. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение