Определение № 237 от 06.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3355/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от П. С. П., чрез адв. В. А., против решение № 124 от 21. 04. 2017 г. по в. гр. д. № 1074/2017 г. на ОС – гр. Стара Загора, с което е потвърдено решение № 1189 от 16. 12. 2016 г. по гр. д. № 3746/2016 г. на РС – гр. Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от П. С. П. против Х. К. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на Х. К. Г., че П. С. П. е носител на ограничено вещно право на ползване върху 7/18 ид.ч. от недвижим имот - апартамент № 32, находящ в жилищна сграда в [населено място], [улица], вх. А, ет. 6, построена в УПИ I-758, в кв. 126А по ЗРП на града, с площ от 83, 81 кв.м., състоящ се от две стаи, хол и кухня, сервизни помещения, заедно с прилежащо избено помещение с площ от 8, 36 кв.м., 6,17 кв.м. идеални части от общите части на сградата и 1, 913 % идеални части от правото на строеж върху мястото, нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.515.448.1.32 по КККР, одобрени със заповед № РЛ 18-65/30. 05. 2008 г., и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху описания имот. Подадена е касационна жалба и от Х. К. Г., чрез адв. К. Д., против решение № 122 от 12. 04. 2018 г. по в. гр. д. № 1074/2017 г. на ОС – Стара Загора в частта му, с която по реда на чл. 247 ГПК и след отмяна на първоинстанционния акт ответницата е осъдена, на основание чл. 108 ЗС, да предаде на ищеца владението върху процесния имот. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделениe, в хода на произнасяне установи следното: Решение № 122 от 12. 04. 2018 г. по в. гр. д. № 1074/2017 г. на ОС – Стара Загора е постановено по реда на чл. 247 ГПК, по указания на ВКС, дадени с определение № 88 от 05. 04. 2018 г. по гр. д. № 3355/2017 г. на ВКС, 1 г.о. С цитираното определение касационното производство е прекратено и делото е върнато на ОС – Стара Загора за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 124 от 21. 04. 2017 г. по в. гр. д. № 1074/2017 г. на ОС – гр. Стара Загора. Съставът на ВКС е констатирал, че в мотивите към въззивното решение е прието, че искът по чл. 108 ЗС е основателен в установителната, но неоснователен в осъдителната му част, тъй като ищецът е носител на вещно право на ползване върху 7/18 идеални части от процесния апартамент, но ответницата упражнява фактическа власт върху същия на правно основание, а в диспозитива е потвърдено отхвърлителното решение на районния съд изцяло – и в установителната част. В постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение № 122 от 12. 04. 2018 г. по гр. д. № 1074/2017 г. на ОС – Стара Загора отново е допусната очевидна фактическа грешка. В мотивите съдебният състав е приел, че в решението от 21. 04. 2017 г. е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в това, че вместо да се постанови отмяна на първоинстанционното решение в установителната му част, признаване правото на ползване на ищеца върху 7/18 ид.ч. от процесния апартамент и потвърждаване на решението в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната му част, е постановено потвърждаване на решението на районния съд изцяло (и в установителната, и в осъдителната част). Приел е, че така допуснатата очевидна фактическа грешка следва да се поправи, каквито са и указанията на ВКС, дадени с цитираното по-горе определение. Съставът на окръжния съд е констатирал допусната грешка в решението и в частта му за разноските, относно която също е приел необходимост от поправянето й. Диспозитивът на решението по чл. 247 ГПК не съответства на така формираната воля – потвърдителният диспозитив на въззивното решение е заменен с диспозитив, отменящ първоинстанционното решение само в установителната част по иска по чл. 108 ЗС и в частта за разноските („в осъдителната му част за разноските“), но едновременно с това е постановено и осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху 7/18 ид.ч. от процесния апартамент (вместо да се потвърди първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната му част). До отстраняване на това несъответствие e невъзможно да се извърши преценка относно наличието или липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението от 21. 04. 2017 г., поправено с решението от 12. 04. 2018 г., нито относно основателността на подадената жалба срещу решението по чл. 247 ГПК, тъй като в самото решение (диспозитива) не е обективирана действителната воля на съдебния състав, отразена в мотивите. Това налага повторно прекратяване на образуваното пред настоящата инстанция касационно производство и връщане на делото на въззивния съд за постановяване на решение по чл. 247 ГПК за поправка на решение № 122 от 12. 04. 2018 г. по гр. д. № 1074/2017 г. на ОС – Стара Загора. Поправката следва да се допусне, като се постанови абзац шести от диспозитива решението, съдържащ осъдителен диспозитив по чл. 108 ЗС, да се замени текст, потвърждаващ първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната му част. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,