Определение № 60321 от 30.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1653/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от В. С. Б. от [населено място] срещу определение №56/08.01.2021г., постановено по ч.гр.д. №3647/2020г. на Апелативен съд– София, с което е потвърдено разпореждане от 13.08.2020г. по гр.д.№4876/2019г. на Софийски градски съд за връщане на подадената от него искова молба вх.№48285/09.04.2019г. и прекратяване на производството. Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона. Поддържа, че искът му срещу ответника А. М. Я. за сумата 140 500 лева е допустим, а исковата молба, в която се твърди, че тази сума е неправомерно отнета, необявена, укрита печалба в дружеството „Премиер“ ООД /в ликв./, в което страните са били съдружници, а ответникът и управител, както и материална вреда, резултат и от представяне пред данъчните служби, Агенцията по вписванията и Прокуратурата на РБ на дружествени решения с неистински подпис на ищеца, е редовна и следва да бъде разгледана от съда. Твърди, че фактите, които е задължен да посочи в определението за оставяне на исковата молба без движение, относно конкретните противоправни действия на ответника и вредите, които са резултат от тях, не са му известни, поради което е направил съответни доказателствени искания. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е нищожно, евентуално недопустимо и очевидно неправилно, като си позовава на отказ от правосъдие. Сочи като правен въпрос, обусловил изхода на спора „Неправилното заключение, че не е изпълнил чл.127, ал.1 ГПК“ и излага доводи за допуснати процесуални нарушения при даването на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба и при конституиране на страните. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните тълкувателни решения. По делото е депозирана и т.нар. допълнителна частна жалба към частна касационна жалба, подадена от „Премиер“ ООД /в ликв/, чрез ликвидатора В. Б.. Жалбата е с вх.№7971/14.05.2021г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба на В. Б. е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на исковата молба на В. Б. срещу А. Я., въззивният съд приема, че ищецът навежда неясни и противоречиви твърдения, като въпреки дадените му указания, за които е надлежно уведомен, нередовностите не са отстранени в определения срок. Изложени са мотиви, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че е съдружник в „Премиер“ ООД и претендира обезщетение за вреди в размер на 140 500 лева, която сума представлява половината от печалбата, съответстваща на размера на неговия дял в дружеството, т. нар. „необявен оборот на предприятието“, без обаче да уточнява в какво конкретно се изразява укриването на оборота, без да се конкретизират твърденията за извършена серия от неправомерни действия, част от нередовно водене на търговските книги, както и твърденията за използването на неистински/ измислени средства, осъществяващо състава на длъжностно присвояване. Решаващият съдебен състав намира, че не са ясни и конкретни и твърденията за имуществени вреди, претърпени от ищеца от сключване на цесионен договор с училищно настоятелство и на договор за прехвърляне на дялове в „Премиер“ ООД в дружество по ЗЗД, както и от твърдяното присвояване на авторски продукт. Не са ясни и твърденията за претърпени неимуществени вреди. Съдът е стигнал до извод, че въпреки дадените на ищеца указания, нередовностите на исковата молба не са отстранени, поради което правилно исковата молба е върната. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Обжалваното определение е валидно, като няма основания за евентуалната му недопустимост. Въззивният съд се е произнесъл по допустима частна жалба в рамките на своята компетентност, като изложените от касатора доводи, вкл. относно вида на предявения иск и търсената защита, страните в производството и твърдяното необходимо другарство между ответника, посочен от ищеца и дружеството „Премиер“ ООД, касаят правилността на съдебния акт, а не неговата допустимост. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от жалбоподателя правен въпрос по своето естество е твърдение за неправилност на обжалваното определение, а не въпрос, представляващ част от предмета на делото, обусловил правните изводи на въззивния съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран нито един правен въпрос, който да е разгледан от въззивния съд и да е решаващ за изхода на спора. Всички наведени доводи представляват оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения и необоснованост на правните му изводи, които обаче не подлежат на разглеждане в етапа по допускане на жалбата до касационно обжалване. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като въззивното определение не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Въззивният съд е изложил подробни и логични мотиви, като е приел, че наведените от ищеца в исковата и уточняващите му молби твърдения са твърде бланкетни, неясни и противоречиви, като първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си да остави без движение исковата молба и да даде подробни указания за отстраняване на нередовностите, които ищецът не е изпълнил. Касационната жалба от „Премиер“ ООД следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като е подадена от ненадлежна страна. Право на жалба срещу въззивното определение имат само страните по делото, като „Премиер“ ООД не е конституиран като страна и няма право на жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение