Определение № 50021 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 503/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от Б. Г. Г. чрез адвокат К. К. срещу решение № 172/27.10.2021 г. по в.гр.д.№ 600/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което се потвърждава решение № 531/23.06.2021 г. по гр.д.№ 54/2021 г. на Районен съд Пазарджик и са отхвърлени исковете на Б. Г. Г. против И. Б. М. и С. И. Досикян, на основание чл.439 ГПК. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправните въпроси: „От кой момент започва да тече погасителна давност за вземането, предмет на образуваните изпълнителни дела, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две и повече години от образуването на изпълнителното дело или от извършването на последното изпълнително действие. Отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има ли обратно действие.“, които в обжалваното решение са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика, формирана с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС. Преди произнасяне по съществото на спора, настоящият съдебен състав е постановил спиране на производството до произнасяне по тълк.дело № 2/2023 г. по въпроса „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“, което е приключило с ТР № 2/2023 от 04.07.2024 г., ОСГТК на ВКС и са отпаднали пречките за решаване на спора. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение